Велко Търново е историческа и духовна столица на България. Това решиха единодушно депутатите от 44-о Народно събрание. От 99 присъстващи в залата на Парламента, всички подкрепиха предложението, внесено от народните представители от ГЕРБ Станислава Стоянова, Клавдия Ганчева и Станислав Стоянов, доц. Милен Михов от Обединени патриоти и Симеон Симеонов от ДПС.
„Честито, великотърновци! Мечтата на поколения наши предци се сбъдна. Още преди 140 години в Учредителното събрание Драган Цанков казва: „Ние имаме две столици: Търново – историческа и духовна, и София – правителствена“. От днес нататък отново ще бъде така! Благодаря на обществениците, с които се обединихме в инициативен комитет и за които Велико Търново винаги е бил кауза! Благодаря на всички, подкрепили предложението ни!“, коментира кметът на старопрестолния град Даниел Панов. Той подчерта, че Велико Търново олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя й към бъдещето.
Предложението на народните представители се основава на решение на Великотърновски общински съвет, гласувал също с пълно мнозинство подкрепа на родолюбивата идея за историческа и духовна столица, дело на Инициативен комитет от видни великотърновци. Патриотичното начинание се роди във връзка с националните чествания на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция, чийто център е Старата столица.
В подкрепа, от трибуната на Народното събрание се изказаха доц. Милен Михов и проф. Станислав Станилов. Доц. Милен Михов предлага законодателни промени, с които депутатите от всеки парламент – върховния орган в България, да полагат клетва в Старата столица.
Предложението бе сериозно мотивирано. В обосновката бе подчертано, че Велико Търново е неразривно свързан с дълбините на историята на нашите земи, а в духовните представи на българите цели седем столетия – от 1186 до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица. „В съзнанието и творчеството на водещите умове на нацията през ХVІІІ–ХІХ в. (Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев) царският град на Асеневци е символът на жадуваната свобода.
В най-славния си период като столица на Второто българско царство, Търновград е сравняван по своето величие с Рим и Константинопол. Градът е мощен фактор в културните процеси в цяла православна Европа, а Търновската патриаршия е най-голямото достижение в църковната ни история като народ.
След Освобождението, най-важните актове на новата българска държава отново са свързани с Търново – приемането на първата Конституция, манифестът на княз Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявяването на българската Независимост от цар Фердинанд“, гласят още мотивите.
