Олтар на ранно-византийската базилика в местността Френкхисар, върху която е бил построен Богородичният манастир на Асеневци, бе открит от екипа на проф. Хитко Вачев. Проучванията на християнския комплекс, намиращ се под Балдуиновата кула във Велико Търново, продължават и през настоящия археологически сезон. Те стартираха в края на лятото на 2014 г. Богородичният манастир и намиращата се под него базилика са сред най-значимите през последните години археологически открития в старопрестолния град. Кметът Даниел Панов и заместник-кметът Ганчо Карабаджаков посетиха разкопките. Пред тях проф. Вачев обясни, че базиликата е била 18 метра широка, а на дължина се е простирала поне на 30 метра. Смята се, че е строена в края на V век и е съществувала до VII век, след което е разрушена. Според археолога голяма е вероятността базиликата да е била епископска резиденция в града Зикидева, който съществувал през V-VI век на територията на Царевец и Момина крепост.
За Богородичния манастир се смята, че е построен още през първата половина на XIII век върху ранновизантийската базилика. Той е един от най-представителните в средновековния столичен град. При разкопките от 2014 г. насам бяха локализирани близо 4000 фрагменти от стенописи. Част от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Намерен бе и частично запазен надпис, в който се чете думата цар. Открити бяха 700 тесера – парченца от смалт, които са съставни части патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях дори са златни. „Поставянето на златен варак /б.р. метален лист/ около нимбовете /ореолите/ на светците сочи, че тук наистина е имало царски манастир”, категоричен е проф. Вачев. Локализирани са и няколко знатни погребения. В центъра на останките е разположена зидана гробница с формата на кораб. „Така са били изграждани само митрополитските и патриаршески гробници”, подчертава проф. Вачев.
От писмените исторически извори е известно, че в района около Царевец са построени най-малко три манастира в култ към Божията майка – Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия”. Съществуването им е описано в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински, както и в „Похвално слово за патриарх Евтимий”, дело на Григорий Цамблак. Смята се, че манастирът е оцелял и след падането на Второто българско царство, до XV-XVI век.
