На днешната дата през 1877 Свищов става първият свободен български град, след като е първият, в който руските войски влизат в хода на Руско-турската освободителна война.
В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на река Дунав и я минира. Създадена е възможност за пресичането ѝ във всяка точка. На 10/22 юни Долнодунавският отряд под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман форсира р. Дунав между Галац и Браила, като впоследствие заема Северна Добруджа.
На 12/24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан, с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат р. Дунав в този район.
На 15/27 юни, руски части (командир, генерал-майор Михаил Драгомиров), извършват десант през р. Дунав при Зимнич-Свищов. Създаден е сигурен плацдарм.
Инженерните части (командир генерал-майор Александър Деп) построяват два понтонни моста при Свищов и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг. В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на Видинския корпус (командир Осман паша) да се предвижи в направление Видин-Никопол и атакува флангово от запад руските сили.
На Източнодунавската армия от района на Четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен (командир Мехмед Али паша (Карл Детроа) е заповядано да застраши от изток руските сили.
