Няма как да не се досетите, че е свещеник. Издават го брадата и благият поглед. Независимо в каква роля ще го видите. Защото той бърка бетон, забива пирони, вози строителни материали с мулета по горски пътеки, сади цветя, копае градина, монтира климатик, носи вода. За отец Николай расото не тежи. Той вече 5 месеца служи в Мелник, в града, който е сравняван с Ерусалим през Средновековието заради десетките си храмове и манастири. Расото задължава – да даваш личен пример на богоугоден живот. Не само да проповядваш в църквата, а да се раздаваш за хората и извън нея. И винаги в името на Бог. Защото той е всичко и е навсякъде. Нищо не може да спре и победи вярата. Няма по-хубаво от това човек да се обърне с молитва към Бога и да забрави за суетата, грижите и проблемите, за агресията и злото, за страданието и болката. Да шепне стихове от библията с вяра, надежда и любов към себе си, към ближния, твърди отец Николай.
Намираме го седнал на пейка пред църквата „Свети Антоний”, която в момента е единствената действаща в най-малкия ни град. Чете книгата „Изкуството да живееш с бога” – беседи с Лимасолски митрополит Атанасий. Вратите на храма са широко отворени. Колона в средата е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангата през годините се е впивала в крака на стотици психично болни, на буйстващи хора. Тя била заключвана с катинар. Късно вечер ставало доброволното заточение на „налазените“ от демони поклонници.
Те пренощували и на сутринта нямало и помен от бесовете им. Печатът – двуглавият орел на Цариградската патриаршия, който е на пода също има чудодейна сила. „Не веригите и не плочата дават изцеление. А божията благодат. Идват всякакви, има и такива, които искат да спечелят от тотото, да забогатеят. Други са безверници, безразлични към вярата. Трети влизат в светата обител разголени. Но не бива свещеникът да е груб с тях и да им се кара. А да ги напътства и да им посочи правилния път”, казва той. Случайно или не, но точно в Христовата възраст, на 33 години, се записва да изкара двегодишен курс за свещеник в Семинарията. Винаги го е привличала службата на бог, прочел много религиозни книги, разговарял с духовни лица. Имал късмета да е дълги години дякон на Неврокопския митрополит Натанаил.
„Светла му памет. Той беше истински духовник. Всички негови уроци съм попил и никога няма да ги забравя. Да сме пример с поведение и действия за миряните, това искаше от нас. Обядвахме в Хаджидимовския манастир, а в същото време ни четяха житие на някой светец. Да живеем богоугодно и да спазваме десетте божи заповеди, това ни повтаряше всеки ден”, спомня си свещеникът. После бил дякон за кратко и на настоящия владика Серафим, служил малко повече от година в Кресна. Серафим решил да го премести в Мелник. „При нас има йерархия и послушание. Изпълнява се волята на митрополита. С идването си тук усетих недостатъчно силната вяра на местните хора. Свикахме с кмета събрание, говорих много за упованието в Бога и вярата. И още на Никулден, на 6 декември миналата година, храмът се напълни с миряни. Това бе знак, че заедно вървим по правилния път”, смята отецът. За него българинът е вярващ човек, но е разколебан, за което вина имат и част от свещениците. Те не си вършат работата съвестно, някои са повече търговци, по-малко духовници. Но дори сред апостолите на Христос е имало предател – Юда. Категоричен е, че църквата никога не е била слаба, защото за нея се грижи бог. Той е спасението за всички ни. „Всички хора сме църквата. Всеки дом е своеобразна домашна църква. Но молитвата е по-силна в храма. Трябва да разберем, че сме временно на този свят, тук е подготовката ни за вечния живот. Глава на всичко е Исус Христос. Всеки молитвен дом е шанс за миряните да получат причастие, да разберат тайнствата на християнството. Затова не спирам да работя за ремонта на част от църквите в Мелник. Дори някои свещеници ми се сърдят, че толкова много тичам и се раздавам, но не мога да стоя със скръстени ръце. Не ми стига само да проповядвам, а и да помогна за съграждането на храмовете, за да отворят и те врати за поклонниците”, признава отец Николай. Преди време пожар вилня в църквата „Свети Николай Чудотворец”.
В момента се възстановява автентичната дърворезба, олтарът е почти готов. Уникален храм над града ще отвори отново врати за миряни. Църквата е част от някогашния манастир “Св. Богородица Спилеотиса“ – “Св. Зона“, един от най-ценните културно-исторически паметници в региона. Светата обител е построена в началото на XIII век по заповед на деспот Алексий Слав. Вдигната е върху недостъпно място, част от крепостта на управника. „Полагаме големи усилия да възкресим тази църква, в която две години не се е водила религиозна служба. Много ни помага бизнесмен за святото дело. Предстои изографисването на стените. Чакаме доставкаата на специална мраморна настилка. Надяваме се, че през месец август ще бъде обновена и ще посреща миряни, които да се молят и палят свещи в нея”, споделя отец Николай. Предстои стягането и на църквата „Свети Йоан Предтеча”. Разчита се на дарители за довършването на ремонтните дейности.
15-вековен храм е на път да се превърне в емблемата на Мелник. През 2004 г. археолозите попаднаха на останки на църквата "Света Параскева – Петка” и след 12 години труд е готова да отвори врати. „Основен инициатор на възраждането на храма е местният бизнесмен Живко Литов. трябва да бъде осветена от Неврокопския митрополит Серафим. Мелничани настояват това да стане по-скоро. Мечта за всеки духовник е да служи в такава църква. Тук са частици от мощите на свети Пантелеймон, на света Параскева, на Свети Климент Охридски”, разкрива отецът, който е от Сандански. Постройката е на площ от близо 85 квадратни метра. На камбанарията са монтирани 7 камбани, донесени от Русия. Те са произведени в град Каменск в Урал. Имат няколко вида мелодии на звънене, които могат да се пускат и чрез компютър. Свещеникът се надява догодина в Мелник да има пет действащи храма. Защото единствената отворена сега за миряни – „Свети Антоний”, е малка, за да побере всички по време на празниците. За храмовия празник на 17 януари се наложило до последно да монтира климатик и да трупа одеяла, за да е топло на поклонниците, които ще нощуват в църквата. „Преди години съм идвал за служба на Антоновден, температурата е била минус седем градуса. А сега бе 24 градуса. Няма по-добро нещо за нас от това миряни да влизат в храма. Наскоро едно момиченце не щеше да прекрачи прага, но после го направи, а накрая поиска да се снима с мен. Разплаках се, защото и то усети духовната сила на светата обител”, разказва божият служител.
В навечерието на най-светлия християнски празник – Великден, пожелава на всички българи да се обичат един друг, да не бъдат алчни. „Нека помним, че има смърт, че сме тленни. Да вярваме в бог, да си помагаме, но не само по празници. Толкова е лесно. Да знаем, че можем да сме на мястото на болни и хроми, на бедни и нещастни. И да не забравяме, че спасението е в молитвата, в покаянието, в бог. Господ наказва тези, които обича. Наказва толкова, колкото можем да понесем. Нека имаме вяра, любов, надежда и смирение”, категоричен е 48-годишният отец Николай. Едно е сигурно – жителите на Мелник могат да са спокойни. Защото имат в града си не просто свещеник, а истински духовник.
