Близо 1800 предизборни плаката все още стоят по огради, витрини и фасади в София. Окончателният срок за премахването им изтече в понеделник.
По закон, политическите организации, участвали в местните избори, имат 7-дневен срок, след деня на вота, за доброволно премахване на разлепените агитационни материали. И въпреки, че при предишните избори този срок беше два пъти по-кратък, днес резултатът не е по-различен.
10 политически организации не са изпълнили това свое задължение, показват данните на Столичния инспекторат.
Проверка на Kmeta.bg из централната част на столицата показа, че все още на много места могат да се видят лицата на кандидати за кметове с най-различна партийна окраска. От инспектората предоставиха и конкретни цифри.
Три дни след изтичането на крайния срок най-голям брой предизборни плакати все още не са премахнали от БСП – около 500. Следват ВМРО и Реформаторски блок – с по около 400, ДПС – 200, „Движение 21” – 70, местна коалиция „Сердика” – 50, ГЕРБ – 40 и др.
Столичен инспекторат е съставил 67 констативни протокола, с приложен снимков материал, въз основа на които ще бъдат съставени и връчени актове за административни нарушения. Размерът на глобите е от 1000 до 5000 лева, като конкретната сума ще бъде определена спряно броя на нарушенията.
За сравнение, след последните местни избори през 2011 г., 11 политически формации не бяха премахнали агитационните си материали. Тоест, броят им е приблизително същият.
„Разликата е, че тогава срокът за свалянето на плакатите беше 3 дни. След като наложихме глоби за около 40 000 лева, той стана 7 дни”, обясни пред Kmeta.bg Иво Пенев, началник сектор „Реклама” в Столичен инспекторат.
„Тогава голяма част от представителите на партиите изразиха несъгласие с късия срок, който самите те са си определили в парламента. В последствие се направиха промени в Изборния кодекс и една от тези промени беше удължаване на срока от 3 на 7 дни, но това не промени нещата”, каза Пенев.
Практиката на инспектората показва, че както често става у нас, нарушителите се активизират и започват да премахват плататите, чак след като получат известие за това, че са глобени. В тези случаи от контролния орган са склонни да намалят размера на санкциите.
Тук възниква въпросът за събираемостта. Според Иво Пенев, едва една трета от глобите се плащат доброволно. Повечето нарушители обжалват наложените актве. Статистиката обаче показва, че това е безпредметно, тъй като в 90% от случаите съдът потвърждава глобата. За 2011 г. в НАП са изпратени 13 наказателни постановления на стойност 17 500 лева, за принудително събиране.
„Това отнема години, защото наказанията, наложени след изборите през 2011 г., са потвърдени от последна инстанция чак през 2015 г.”, коментира Иво Пенев.
Друг проблем е лепенето на плакати на нерегламентирани за целта места, тъй като там където се появи плакат, след него започват да лепят и други. Получава се верижен ефект. Така партиите се превръщат от обикновенни нарушители (на законов срок) в неволни подстрекатели към нови нарушения.
