В рамките на последните четири почивни дни през Перперикон са преминали около 4-5 хиляди туристи, съобщи екскурзоводът Георги Кючуков, който повече от десет години представя Скалния град на траките на български и чужди посетители.
Според него големият интерес показва, че новият туристически сезон ще бъде успешен. По думите на екскурзовода, гостите са били най- вече от страната.Освен на Перперикон много от тях са били и на Татул, разгледали са и природните феномени Каменната сватба и Каменните
„Всички бяха впечатлени от мащабността на археологическия комплекс Перперикон и подчертаваха, че осигурените подстъпи към Тронната зала, жреческия олтар, крепостните стени и останките от раннохристиянската църква, не нарушават автентичността на древния паметник”, коментира един от най – добрите гидове в Кърджали Георги Кючуков по повод дискусията за начина за възстановяване страните по българските земи.
Археологическото чудо не спира да изненадва и туристи и учени. Перперикон е един от най-древните момументални мегалитни паметници, изцяло изцечен в скалите.
Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.). С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се дяла твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите.
Последните археологически проучвания ясно сочат, че той се е намирал точно на Перперикон. Според легендите две съдбоносни пророчества са били направени от олтара на този храм. Първото е предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, е предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
През последното хилядолетие на старата и първите векове на новата ера скалните съоръжения се разрастват и се превръщат в град с крепостни стени, дворци и подградия. Там вероятно се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а готите разоряват и изпепеляват Перперикон през 378 г.
В началото на V век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През VII-XIV в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и византийци. В края на XIV в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.
