Пещерата „Магура” е известна с дълбани от вода милиони години зали и галерии, някои от които имат формата на съборени дървета-великани, древни градове, чудни водопади. Най-голямата и ценност обаче са уникалните рисунки на праисторически човек. Те са единствените на Балканския полуостров.
Пещерата се намира на 17 км от Белоградчик, на 35 км от Видин и само на км от село Рабиша. Над нея се издига огромна камениста пирамида, висока 463 метра.
Посетителят влиза през метална врата, на която е изобразен първобитен праотец с чепат боздуган. Това трябва да го върне към времената, когато подземната красота е била открита от човека и той я е взел за свое убежище. Първата спирка на туриста вътре е Триумфалната зала, а едно разклонение от нея води до голямата меча дупка. По находки на животински кости е установено, че преди човека, пещерата е била обитавана от пещерни мечки. В разклонението се намира и така наречената прилепна галерия, която още е царството на прилепите. След малката меча дупка посетителят се връща отново в залата, за да продължи пътя си по основния коридор на пещерата. Следва залата на римската девойка и стрелбището. Наречена е така по открит през миналия век скелет на римлянка, погребана с две бронзови гривни, едната от които представлява змия, захапала опашката си. Наблизо е и най-интересното място в пещерата – галерията с рисунките. Заради опасност от повреждане, галерията напоследък често се затваря за посетители. Общината в Белоградчик има проект, с който да показва копия на рисунките в музей до входа на пещерата, а достъпът до тях да бъде ограничен. Но ако човек не види тези рисунки, все едно, че не е видял нищо от тази пещера.
Историците смятат, че рисунките са правени по време, когато в пещерата вече са живеели хора. Ако тя е на 15 милиона години, както твърдят специалистите, то рисунките са от значително по- късен период. Правени са с прилепно гуано, каквото има в изобилие по пода на прилепната галерия, примесено с пещерна глина. Направени са с голи ръце и вероятно от не един художник. За платно са използвани бели от варовика стени с различна височина от пода. Преброени са 113 фигури, знаци и петна. Около рисунките има и стотици драсканици и подписи, поставяни през предишни години от посетители. Това е една от причините залата с рисунките да бъде затворена за свободни посещения.
От 113-те рисунки на 55 са изобразени женски фигури, на 23 – мъжки. Нарисувани са 11 животни. Древните художници са представили образите много схематично. Женското тяло е правоъгълник, стеснен в средата / мястото на кръста/, с вдигнати над главата ръце. Може да се каже, че жените са изобразени по време на танц. Най-малката женска фигура е висока 32 см, а най-голямата 1,30 м. Мъжките фигури са още по-схематични – мъжкото тяло е само една права линия, а главата – топче. Ръцете са поставени отзад, като при танц. Само при ловците в ръцете на мъжа е поставен лък. Още по-необясними са фигурите на животните – човек дълго се чуди дали дали това е куче, мечка или хиена. Преобладава мнението, че древният художник е представил два вида сцени – ловни и фалически. Някои археолози ги датират към 9 – 7 век преди новата ера. Или приблизително преди 3000 години.
След художествената галерия следва залата на сталактоните, наречени двата бряста, залата на тополата, тронната зала и т.н. Посетителят вижда и „падналия бор” – един огромен сталактит, най-големият у нас с дължина 11 метра и диаметър в основата си 6 метра и „Източният град” – едно видение от дворци, джамии и дървета, изваяно от водата, дълбала капка по капка варовика.
Общата дължина на пещерата е 3000 метра, от които са благоустроени 1400. Някои от залите имат огромни размери – дълги са 200 метра и високи 20 метра. Температурата и е от 12 до 12,9 градуса над нулата. От свода и постоянно капе вода.
Пръв за пещерата разказва роденият в тази част на страната голям български етнограф и фолклорист Димитър Маринов. Това става през 1887 година. След това дълго време за нея не се говори. През 1927 година видински туристи я посещават и разказват за римската девойка, чийто скелет се е намирал още на мястото си в пещерата. Разказват и за галерията с рисунките. Тогава в нея се е влизало с фенери и водачи – хора от селото, които са познавали няколко метра от дългото трасе.
През 1961 година пещерата е частично благоусторена – прокарано е електричество и са поставени предпазни парапети на по-опасните места. Общината в Белоградчик има проект да бъдат осветени още зали и галерии, да бъдат поставени още спасителни въжета и да бъде обособен пункт за отдих на туристите. Предвижда се да бъде облагородено и пространството при входа и изхода на пещерата с алеи и заведение, каквото сега няма. Мястото му е на изхода, от където се открива красива гледка към Рабишкото езеро – единственото езеро у нас от тектонски тип.
Пещерата отдавна се използва за отлежаване на вино. Хиляди бутилки вино чрез шампанизиране по естествен начин годишно произвежда винарната „Магура”. Преди 35 години в пещерата е имало малък санаториум, в който са правени опити за лекуване на болни от астма. Сега той е изоставен.
Пещерата е уникално място за симфонични концерти. Една от залите, където има място за публика и оркестранти, вече е наречена Концертна. Преди всяка Коледа и Великден неголеми групи от видинската симфониета събират почитатели на този вид музика. За концертите от София пристигат президенти, депутати, дипломати. Естествената акустика е невероятна, твърдят те след всеки концерт.
