Петър Иванов вече над 3 години е начело на Българската асоциация по информационни технологии. Председател е на Управителния съвет на БАИТ. Той участва в кръгла маса в Благоевград, на която експерти дискутираха развитието на информационно-комуникационните технологии в България и предизвикателствата пред IT-сектора. С него разговаряме за проблемите и бъдещето на този най-бързо развиващ се в световен мащаб отрасъл.
-Г-н Иванов, добри ли са кадрите в IT-сектора у нас и достатъчно ли са?
-Нямаме проблем с подготовката им, а с недостатъчното количество. Има университети, които продължават да обучават много добри кадри, но са малко на брой. Искрено се надявам това да започне да се променя. Има програма на правителството за 30 000 нови кадри, които да се обучат. Разбира се, че това е бавен процес, но дано сме стъпили на правилния път. Трябва да има IT кадри за бизнеса. В световен мащаб дефицитът е 4,5 милиона специалисти, за България цифрите са между 25 000 и 40 000.
-Няма ли опасност количеството да е за сметка на качеството?
-Бих казал, че количеството без качество просто е без значение. Така че, ако целта е да се извади една голяма бройка, без да се осигури съответното перспективно обучение, нищо няма да ни помогне. Винаги има опасност, когато се обучават повече хора, качеството да падне. Но има възможности това да се държи под контрол. Може да привличаме и чужди студенти в IT-сектора у нас. Необходимо е по-бързо да се издават сини карти за специалисти от трети страни. И да им предложим добри условия, тук да е предпочитано, а не възможно място за реализация. Благоевград е близо до границата с Македония, тук могат да привлекат кадри от западната ни съседка, от Сърбия, от Албания. Проблемът е, че понякога издаването на синя карта се бави повече от срока на проекта, за който си искал да назначиш специалисти от трети страни.
-Какви са вашите съвети, за да се постигне добро обучение на софтуерни специалисти?
-Не съм експерт по образование на хора, но във всички случаи има потенциал да бъдат обучени качествени кадри. В момента съществуват академии, школи, следдипломни квалификации в много софтуерни компании. Те сами учат свои служители, в болшинството случаи го правят безплатно. Но по-добре е един студент да не учи дисциплина, за която просто е имало свободни места. Защото губи 4-5 години, а чак след това започва да се преквалифицира в софтуерен специалист. По-добре е да почне от самото начало на следването си. Първо – в университета обучението е по-дълбоко и из основи, второ – по този начин ще се спестят пари и време, няма да се прави една и съща работа два пъти.
-Правителството подкрепя ли развитието на IT-сектора?
-Има разбиране, това е сигурно. Непрекъснато казват, че в бранша липсват специалисти. Ако те чудодейно се намерят, при пълното разбиране за невъзможността да изскочат наведнъж 10 000-20 000 софтуерни експерти, това би довело да увеличение на производството в IT-сектора и ще вдигне минимум с 2% брутния вътрешен продукт. Предполагам, че това е достатъчно добър пример и стимул за самото правителство. Дано стратегията за нови 30 000 нови кадри за нашия сектор се случи на практика.
-Очакваме ли подкрепа от Европейски съюз за развитието на сектора?
-Нямам надеждна информация в тази посока. Но би било добре да се използват всички възможности за финансова помощ от ЕС. Защото проблемът е глобален. Липсата на кадри в IT-сектора не е само български проблем, не е европейски, а е световен.
-Защо все се говори за електронно правителство, за електронни общини, а твърде малко се прави?
-Засега не отлепваме нагоре. В момента задължителна стъпка е електронната идентификация. Тя трябва да се случи. За да се използват масово електронни услуги, необходимо е да се направи масово това нещо. Изключително важно е да се изготви проект тази електронна идентификация да се получава и на личната карта.
