Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е създадена на 12 февруари 1990г. Тя е най-голямата неправителствена организация с общ брой членове – 275 762 души. На 12 октомври 2010 г. за изпълняващ длъжността президент е избран тогавашния вицепрезидент Пламен Димитров. С него говорим за оценката му за правителството, проблемите на България и начините за тяхното преодоляване.
– Г-н Димитров, писахте оценка Добър, между 3.50 и 4 на досегашното управление на второто правителство начело с премиера Бойко Борисов, защо?
– Резултатът, който поставяме е сравнително добър, като стойност обаче е дори малко в аванс. Тази оценка е на основата на начеването на две реформи- образователната и пенсионната. За нас това, което се случва в сферите на образованието и пенсионната система дава шанс те да бъдат изведени на добър компромисен финал. Системата на образованието наистина ще бъде реформирана без от това да страдат работещите в нея, а в същото време пазарът на труда има възможност да получи през новата четиристепенна система на образование тласък към нуждите на бизнеса и така през следващите години образователната ни система да се приближи към нуждите на пазара на труда.
Втората причина за добрата оценка, която даваме е заради намерения баланс между интересите на работещите и на предприемачите в пенсионната реформа. Очакваме обаче в следващите 10 години пенсиите да бъдат вдигнати действително поне с 40 % и се надяваме, че постигнатият баланс няма да бъде променен в парламента през следващите години. Освен това се надяваме, че при по-голяма заетост и по-големи доходи този процент ще расте докато в края на реформата, след 25 години, ще има пенсии, които да се приближат до 65 % от дохода върху който се е осигурявал човек.
– Какво не достига на правителството за по-добър резултат?
– Имаме и критики. Едната от тях е в това, че не виждаме в управленската програма сериозни мерки за съживяване, стабилизиране и развитие на икономиката. Това не се случва както по отношение на стратегическата инфраструктура-енергетиката, ВиК, железопътния сектор, така и по отношение на индустрията. Няма и реални мерки за възраждането на индустрията, която да генерира създаването на нови работни места и нови доходи.
Втората причина за оценката е липсата на политика по доходите, която да върви ясно напред. Изключение прави само минималната работна заплата, но тя не може да бъде определена като политика по доходите. Липсва нагласата и визията за това, че е дошло време разделно в България и страната ни не може да гради повече своята конкурентноспособност върху ниската цена на труда. Ако това не са разбрали управляващите, нищо не са разбрали.
Тази година отвореният пазар на труда в стара Европа показва, че цели сектори и браншове вече са с дефицити на кадри. Най-фрапантно се вижда това в сектора на здравеопазването. И у нас е така.
Т.е. ако няма промяна в политиката по доходите, нямаме шанс да развием каквато и да е индустрия, нито ще има нови предприятия, нито нови работни места, нито шанс хората да останат в България. Всичко това заедно с тревожните данни от демографията ни изправя наистина пред колапс. Затова казвам, че е дошло време разделно, и ние искаме да видим промяна в управленските приоритети, в икономическата област и по отношение на пазара на труда и доходите. Това са ни най-сериозните критики към управляващите. Заедно с бизнеса и Стопанската камара имаме предложени виждания как трябва да се промени това.
Очакваме реакция и на премира Бойко Борисов и на всички секторни министри-на транспорта, на икономиката и на регионалното развитие.
– Споменахте за конкретни предложения за промени в икономическата област и по отношение на пазара на труда и доходите, избройте някои от тях.
– За нас е нужно България да започне дебата и да стигне до обществен консенсус за нова дългова стратегия на страната, за да може чрез нея през следващите десетина години да се инвестира и в базовата инфраструктура. Както споменах, това са енергетиката, ВиК и железопътния сектор. За тези три сектора по изчисления на независимите експерти са необходими 20 млр. лв. Това е първото условие и изискване, което ние виждаме в момента като огромен дефицит, тъй като през последните 20 години никой не посегна това да се свърши, защото струва много пари. Но без стабилизация на тези базови инфраструктури не може да привличаме инвеститори. Защото не може в ХХI в. все още да има у нас села без канализация, градове на воден режим.
– Какви други искания имате?
– Друго от исканията ни е в бюджет 2016 година всички бюджетни системи да бъдат финансирани по адекватен начин, така че замразяването на доходите през последните 6 години да бъде преодоляно. Това означава например-увеличение в единния разходен стандарт в средното образование с между 15 и 18 %. Това са акумулираните загуби до момента. Искаме обаче едновременно с това и увеличени на на заплатите на работещите в средното образование. Подобно с между 18 и 20 % е необходимо да бъдат увеличени и клиничните пътеки в здравеопазването и то в сектори, които не са свързани с кардиологията. Тези искания КНСБ ще постави в средата на м. юни, когато нашия Изпълнителен комитет ще оформи предложенията на синдиката по политиката по доходите до края на тази година.
В частния сектор ние искаме единствено и само да бъде гарантирано правото на синдикално сдружаване и правото на колективно договаряне. Искаме ангажиментът за това, който премиерът Борисов пое на честването на 25 години на КНСБ в НДК пред четири хиляди синдикалисти, да бъде изпълнен. Освен това искаме да бъде и криминализирано лишаването от правото на синдикално сдружаване, за да може в частните субекти хората да имат право да се сдружават, без страх, че могат да бъдат уволнени.
– По последната точка за синдикалното сдружаване в частния сектор, давате ли срок, или ще бъдете търпеливи?
– Не можем да бъдем търпеливи повече, защото минаха три месеца от момента, в който премиерът пое този ангажимент, а от началото на месец май сме внесли и конкретното си предложение Народното събрание. Очакваме развитие по това наше искане и решение на народните представители преди да излязат в лятната ваканция.
