На 11 февруари църквата почита свещеномъченик Власий, наричан от народа свети Влас. Той бил защитник на християнската вяра и когато по времето на император Диоклециан християните били гонени, той утешавал страдащите.
Народът си е нарочил този ден за почит към впрегатния добитък, с помощта на който осигурява прехраната си. Това в неговия календар вероятно е преминало от езическия период, тъй като славянският бог Влас бил покровител на едрия домашен добитък.
На свети Влас се празнува за здравето на воловете. Жените не предат и не месят хляб за семейството. Но месят хляб за воловете. В Северозапада месят два обредни хляба, наречени „Свети Влас” и „Света Петка”. На първия се правят цветчета и в средата се слага малка питка, а на втория се шари кръст и пет цветчета.
Рано сутринта мъжете почиствали оборите, изчесвали воловете и ги подкарвали на водопой. Тогава жените им давали хлябовете, които те надявали на рогата им. На чешмата намокряли питките и на залци ги давали на воловете. Давали и на срещнати хора – да хапнат за здравето на добитъка. Воловете този ден не се впрягали и се оставяли в оборите.
В някои села празнуват и за нивите – да нямат празни класове, наричани власи. На този ден не се работело нищо на полето.
Имен ден празнуват Власо, Власаки. То има гръцки произход и у нас е на изчезване, освен като фамилно име. Но имаме и морски курорт, кръстен на свети Влас.
