Арх. Минчо Петков е роден в Ловеч, магистър по архитектура, завършил е през 1986 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия. От 1986 г. работи в Териториална проектантска организация, от 1988 до 1991 г. е директор на организацията. От 1994 г. е магистър по градоустройство, в университета в Синсинати, САЩ. После близо 20 години работи в САЩ, Дубай и други страни по света, като има доста богата трудова биография.
През 1999 г. преподава градоустройство в Университета на гр. Синсинати, САЩ.
Владее български, английски, немски, руски.
– Арх. Петков, от два месеца сте на този пост. Първото нещо, с което се ангажирахте като главен архитект в община Ловеч?
– Оказа се, че обслужването на индивидуалните молби на гражданите е основен обем на работата ни. Те влизат бързо и много на брой и със срокове. Трябва бързо да се реагира. Денят се превръща в една въртележка от задачи, които трябва да се решат, но това пък го прави интересен. Всички казуси са различни, хората са различни, повечето са истински проблеми, с решаването им човек изпитва удовлетворение. Големи задачи от ловешки мащаб е отварянето на магазин „Кауфланд“, което изисква известно време да се анализира ситуацията, транспортната обстановка, отварянето на терена на бившата казарма – трябва да се прави проект. Вървят процедури по градоустройството, които са от основен характер.
Две са главните направления в работата ми – по градоустройственото осигуряване на общината и по контрола на строителството.
– Имате много натрупан опит в работата си като архитект в чужбина. Правейки съпоставка какво ви прави впечатление в България и бихме ли могли да ползваме чужд опит?
– Тук става въпрос не само за смяна на държавите и континентите, но и за смяна на ангажиментите и на професионалната сфера. Архитектурата на ниво проектиране, на ниво строителство или администрация, или ръководство на проекти са пет различни професии, които тръгват от общ поток и се разклоняват.Работил съм по малко от всички.
– Доколко може да се внесе чуждия опит?
– Може, в някои случаи не е необходимо, защото в частта на устройство на територията ние сме може би по-напред от Близкия изток, където съм работил. В България е различно устройството на територията в сравнение с Америка, тук структурата е координирана вертикално.В Щатите има федерални актове, които са задължителни за всички, има щатски актове задължителни за щата, и основата на градоустройството е селището. Един голям район като София може да се състои от 20-30 индивидуални населени места и законите са индивидуални и трябва да се съобразяваш с тях.В един град не разрешават да има бензиностанции, в друг – не може да има ресторанти. Има експлозивно градоустройство, което изхвърля нежелателните ползвания. В тоя смисъл смятам, че в устройство на територията е по-лесно да се координира в България. Понякога не е нужно да се внася външен опит.
Виждам някои неща, които искам да ги има в България – те са повече в проектирането и устройството на строителството. В Америка нещата са регламентирани много добре – задълженията на инвеститора, на проектанта, на строителя – никой на никого не пречи. По-лесно се работи. В България не е точно така. Тук има нагласа, че всичко трябва да се опише в закони и да се спазват. Така е, но законите трябва да написани от хора, които разбират житейската практика, която трябва да се регулира. Има неща, които са трудни за управление само със законовата уредба.
– Изненада ли ви нещо в България, връщайки се след толкова години от чужбина?
-Не съм се откъсвал напълно. Чрез интернет поддържах контакти. Попадайки в средата виждаш неща, които са по-различни, но не съм изненадан. Средата в града не се е променила коренно. Дърветата имат нужда от подкастряне, но това може да се реши./Смее се/
– Какви са приоритетите в работата ви за тази година?
– За тази година най-важната задача е да намеря добър колектив, който да направи нашия общ устройствен план на общината. Това е сложна процедура, ще отнеме няколко месеца. Очаквам около септември да имаме проектантски колектив, който да се занимава с тази задача. Бързо ми се иска да минем през тези процедури, за да стигнем до устройствения план на града, който е по-важен за мен. Общинският план се занимава с извънградските територии на голямата община, а в града има проблеми, с които хората ежедневно се сблъскват. Те са главно транспортни. Трябва да се решат, но не е въпрос само на проекти. Влизането в отчуждаване и физическо изпълнение – нещата стават сложни. Това е най-голямото предизвикателство към момента. Мислим по устройване на парк Стратеш. Занимаваме се с по-едрите неща и това е в потока на гражданските процедури,които трябва да се решават в 7 или 10-дневен срок. Всеки кафе автомат минава от тук за разрешение и отнема часове на администрацията.
– Има ли нещо, което искате да промените в досегашната работа?
– Решаването на проблемите на гражданите е важно. За човек с 20-30 кафе автомата това е бизнес. Бих могъл, ако има по-голям екип от хора, по-малките проблеми да се делегират на по-ниски нива, а някакъв щаб да се занимава с по-едрите. Но няма достатъчно специалисти и ресурс.
– Вашата визия за Ловеч в перспектива?
– От 5-6 месеца съм в България, от няколко месеца се занимавам с проблемите на града и не виждам посока, в която да може коренно да се правят промени. Близостта до природата е хубаво, макар че създава транспортни проблеми, но като визия за бъдещето не виждам Ловеч като модерен град с лъскави небостъргачи. Може да се работи върху ландшафта. Имаме проекти за ремонт на пешеходната зона. Улиците също имат нужда от ремонт. Това ме вълнува повече, отколкото някаква коренно различна визия. Нямам очаквания града да стане коренно различен.
– Каква е политиката ви към културно-историческото наследство?
– В града има интересни сгради, които имат качества, но се рушат – трудно е да се реши проблемът особено когато са частни. Тогава се търсят собствениците, някои са в чужбина.Общината няма достатъчно ресурс и за общинските сгради, които се рушат. Сградата на Популярната банката в центъра на града се руши, но приоритетите засега са центърът и училищата, където имаме няколко инициативи, по които ще се работи. За стари рушащи се сгради ще се работи на парче, за съжаление.
– Ловеч ще стане ли по-зелен град с възможности за велоалеи?
– Градоустройственият план на града е стар. А тази година няма да можем да работим по него. Там се решават такива въпроси. Ще се опитаме с комуникационни планове, възложени предварително, да го решим, нямаме схеми за велосипеден транспорт. Но пък градът има природните дадености със Стратеш и Баш бунар – двата парка, които могат да се използват от велосипедистите. В момента имаме нужда от мениджмънт на растителността, а не толкова от нова. Не искам да кажа, че сме в идеално положение, но имаме природни дадености, с което превъзхождаме други градове от такъв мащаб.
– С терена на бившата казарма в центъра на града какво ще се случи? Имаше много дискусии. Има ли вече яснота?
– Яснота не. Имало е група, назначена от предишния кмет, водил я е предишният главен архитект. В нея е имало представители на бизнес средите и от творческите съюзи. Основното очакване е целият терен да се отвори за гражданите. Там има голяма градина с дървета. Трябва да се превърне в парк. Има и доста сгради – трябва конкретно проектиране да се прецени кои са ценни, кои трябва да се премахнат. Не говоря за състоянието им. В тази група има много идеи – музеи, художествена галерия. Лично смятам, че там един музеен парк няма да е толкова ценен, колкото паркова среда с отделни обекти. Мисля си, че трябва да има и увеселителни заведения – ресторанти, места за игра. Много е важно от чисто градоустройствен анализ да се осигури един подход към жилищния комплекс „Червен бряг“. Доста хора живеят там, скоро е саниран, средата е приятна, но кварталът е откъснат. Районът на казармата би се превърнал в един естествен център най-вече за свободното време.
– Затворен ли е въпросът с промяна на визията на Покрития мост? Имаше сериозна дискусия за връщането на един по-стар облик – моста на архитект Олеков.
– Бях в чужбина по време на дискусията. Учудиха ме разгорещените спорове. Хората припознават моста в този вид. Това, че е дървен, хората са го приели. Малко трудно е да ги убедиш в достойнствата на един бял мост. Не искам да се ангажирам във формална дискусия. В случая е натежало общественото мнение. Мостът си остава в същия вид. Издадено е строително разрешение, което ще се занимава само с поддържането на досегашния мост.
– Имаше обсъждане за паметника на Асеневци, една скулптурна композиция, която е направена преди 30 години и сега се търси място за поставянето й. Каква е вашата позиция?
– Скоро имаше обществено обсъждане. Някога се е взело решение част от тази група да се постави във „Вароша“ срещу Стратеш и другата част сега трябва да пристигне при нас. Тя е по-голяма и по-тежка. Казаха се различни идеи къде да се сложи. Едната е за входа на града. Но на мен тази дискусия ми прилича на това да търсим балтон за копчето. Трудно е да се разсъждава за предмети с художествена и историческа стойност по този начин. Един от местните художници изрази една мисъл: „А трябва ли ни тоя паметник?“ И никой не отговори. Неговият въпрос е интригуващ. Защо ни е този паметник, създаден преди 30 години. Не мисля, че общината има ангажименти към нещо, създадено преди 30 години. Единствено ако имаме полза от него, трябва да го приемем. Въпросът не е приключен. Заместник-кметът Венцислав Христов води техническата група. След проучването на общественото мнение Общинският съвет ще вземе решение. Аз лично го виждам като приемна група на входа на града. Паметникът има естетически качества.
По различен начин стои въпросът с паметника на Левски, който е неоспорим елемент от нашия град. Ще го ремонтираме.
