Парите от държавния бюджет за създаване на временна заетост се харчат неефективно. Половината от хората, участвали в държавни програми и мерки, не успяват да си намерят работа след приключването им. Програмите и мерките са по-ефективни при младежите, а най-неефективни са за хората над 50 години.
Това показва първата официална оценка на субсидираната заетост, направена по поръчка на социалното министерство. Представителното проучване е правено сред безработни и работодатели, които са участвали в субсидирана заетост. В последните години държавата заделя годишно около 73 млн. лв. по националния план за заетостта.
Между 2003 и 2011 г. бюджетът е похарчил 1.46 млрд. лв. за осигуряване на работни места и за повишаване на заетостта в страната със средно 2.3% за деветте години. Това означава, че работещите са се увеличили с малко над 52 хил. за периода. За сравнение – само през 2011 г. по националния план са обхванати около 45 хил. души.
Оказва се, че от участвалите в програми и мерки близо 46% отново са безработни след приключването им. 2.6% са самонаети, а 3.5% са успели да се пенсионират благодарение на мерките. 2% от участвалите отново са обхванати от подобни мерки. 1.5% са неактивни, тоест не търсят работа изобщо. Под 1% учат, пише в. “Сега”.
Изследването стига до извода, че обхванатите от програмите и мерките са имали с около 30% по-голям шанс да си намерят работа от хората, които не са участвали в тях. Според данните почти половината от участниците, върнали се към безработицата, изобщо не са и търсили работа след приключването на временната заетост. 37% са търсили, но не са успели да си намерят.
Разбивката по възраст показва, че младежите до 29 г. без препитание са по-малко от възрастните. Младите без работа след приключване на субсидираната заетост са 36%, а хората над 50 г. – над 53%. Това означава, че колкото по-възрастни са участващите в програмите, толкова по-трудно впоследствие се реализират на пазара на труда, пише в проучването.
Не са изненада и резултатите според образованието – колкото по-високо е то, толкова по-ефективни са мерките за заетост. Делът на хората с основно образование, които после отново стават безработни, е 60%, при тези със средно образование той спада на 43%, а безработните висшисти са 26%. В същото време близо 2/3 от висшистите си намират трайна работа, а при тези с основно и по-ниско образование – само 1/3.
Най-неефективните програми са за личните асистенти и „От социални помощи към заетост”. Втората програма се изпълнява за последна година, въпреки че досега винаги е била с най-голям дял на финансиране. През 2011 г. например тя е струвала 20 млн. лв. на бюджета, а според резултатите нетният й ефект е едва 1.8%.
Една от причините за неефективността на програмата е, че тя е насочена изцяло към общините, а според проучването програмите и мерките ще са по-ефективни, ако са предназначени за работодатели от частния сектор. Освен това се препоръчва насочване на парите за субсидирана заетост към селата и малките населени места.
„В бъдеще да се разработват повече програми и мерки с регионална насоченост, като акцентът да бъде най-вече в районите с най-висока безработица. Използването на регионална политика на пазара на труда, съобразена със специфичните условия на всеки регион, в бъдеще ще намали високите регионални дисбаланси при безработицата в страната”, пише в документа. Регионалните програми обаче са много ограничени, въпреки огромния интерес.
