10 000 стъпки дневно трябва да прави всеки, ако иска да поддържа добра физическа форма. Това стана ясно от пресконференция на Българската асоциация за изследване на затлъстяването. Само 21% от хората на възраст над 18 г. в страната ни са в добра физическа форма, сочи проучване на организацията. Децата прекарват повече време пред синия екран, отколкото в движение, сочи пък изследване на EPHE EPODE, организация за подкрепата на здравното равенство. Според тази институция българчетата прекарват средно по 3-4 часа на ден пред телевизора или компютъра или общо около 25 часа седмично. По този показател те са пред Румъния, Гърция, Франция,Холандия, Белгия и Португалия.
Според Европейския конгрес по затлъстяване, провел се в Прага, Чехия, българските деца са на пето място по затлъстяване в Европа. Физически активните българи са основно млади хора, с високо образование и добри доходи от големите градове. В момента в света има около 2 млрд. души с наднормено тегло, а до 2025г. те ще бъдат със 700 млн души повече. За България тези цифри са 280 000, а след 10 г. 338 400 българи ще страдат от затлъстяване.
Обездвижването може да доведе до болки в опорно-двигателната система, депресия, дори рак на дебелото черво, предупреди Ласка Ненова от регионалната неправителствена организация БГ Бъди активен, която насърчава спорта. Според Ненова, основна мотивация за спортуване идва от приятелите и колегите, както и от информационни кампании в медиите. ”Тези информационни кампании трябва да бъдат насочени и към бизнеса и общините, за да могат частният сектор и държавата да подпомогнат борбата със затлъстяването”, смята тя. Ненова призова за изграждането на повече велоалеи и пътеки за тичане, за подобряване на спортните бази в училищата и за осигуряването на по-добро осветление в парковете, така че хората да могат да се движат там спокойно.
Икономистът Красен Станчев добави, че т.нар. данък вредни храни не би трябвало да съществува. Това е така, защото според него данъчното облагане се отразява на цената на продуктите, а това означава, че цените се определят не по пазарен, а по административен път. Облагането на едни, а не на други храни може да бъде определено като скрита държавна помощ, категоричен е той, защото се получава дискриминация между обложени и необложени храни.
Друг аргумент против облагането на смятани за вреди храни с данък е, че хората започват да търсят заместители, например като си правят буркани с високо съдържание на сол и захар. Данъчното бреме върху вредните храни в крайна сметка води до загуби за фиска и оскъпява данъчния контрол, категоричен е Станчев. Той разясни, че Дания например, където облагането на вредни храни с данък е било дългогодишна традиция, е отменила данъка.
Великобритания, Белгия, Германия и Естония също са се отказали от въвеждането на подобен данък. В България, където разходите за храна са средно 3 пъти повече, отколкото в Германия, е логично да няма такъв данък, каза Станчев. ”Увеличаването на акцизите върху алкохола и цигарите, например, което се направи във връзка с влизането ни в ЕС, не е довело до намаляване на консумацията на тези продукти. Това става, защото се увеличават доходите на домакинствата”, каза той. Грижата на всеки човек за здравето му би могла да обезсмисли нуждата от такъв данък, заяви Станчев.
Снимка: Стоян Йотов
