Белгийска компания дава безплатни консултации на млади български предприемачи. Кандидатурите за участие ще се приемат от средата на 2016г. Избраните да участват в работилниците на инициативата могат да развият проект, който да изпратят по мейл, а най-добрите ще бъдат наградени в началото на 2017г. Участниците ще бъдат подпомагани от ментори, които са експерти в различни сфери на бизнеса.
Посланикът на Белгия у нас Н.Пр. Аник Ван Калстър подкрепи инициативата на компанията „Солвей Соди“. Репортер на Kmeta.bg разговаря с нея, за да разбере повече за отношението на Белгия към българските иноватори и за неизбежните пречки пред осъществяването на добрите идеи.
-Ваше Превъзходителство, когато говорим за иновации в България, става дума главно за пари. Къде обаче остават идеите, дали ние не сме твърде фокусирани в проблемите, свързани с финансирането на проекти и забравяме ли да стимулираме креативността?
-Вярвам, че макар средствата да са един от основните фактори, свързан с нововъденеията, не са непременно най-решаващият. Всъщност, някои иновации никак не струват много, важното е да се сетиш да ги въведеш в ежедневието на хората и да улесниш бита им или начина им на работа. Когато обаче говорим за връзката между бизнес и иновации, действително трябва да имаме предвид парите. Без капитал никой не може да започне свой собствен бизнес, колкото и добра идея да има, но не трябва твърде бързо да се изоставя търсенето на средства.
Ключова за иновациите е упоритостта, докато един подобен проект намери средства, може и да е голямо предизвикателство, но това е почти неизбежна спънка пред всички начинаещи иноватори.
-Какви резултати очаквате от Академията за иновации?
-Надявам се, че ще има много желаещи да участват. Има много възможности в страната, голям набор от ресурси, които чакат да бъдат оползотворени. Този проект подпомага младите хора да направят точно това. Инициативата е насочена към настоящи студенти и към такива, завършили в последните 5 години. Това значи, че от нея могат да се възползват както хора без опит, така и онези, които вече са били на пазара на труда и са натрупали определени умения.
Дано проектът даде смелост на младежите с интересни идеи да се борят и да ги развиват. Онези, които знаят към какво се стремят, но не знаят как точно да го постигнат, ще разберат какви конкретни действия да предприемат. Не бива да се колебаят, защото, ако човек не опита, нищо няма да се получи. Дори да сбъркат, ще имат обратна връзка от експерти и при всички случаи ще добият опит, грешките съпътстват всяко развитие.
Мисля, че всеки български младеж и девойка, които имат проект, трябва да участват независимо дали учат в университет или току-що са го завършили.
-Тази инициатива е свързана с младите предприемачи, планира ли Посолството на Белгия в България да подкрепи такава Академия и за по-възрастни хора с идеи, например 40-50-годишни иноватори?
-Това би могло също да се направи. За подобно начинание обаче трябва да съберем подкрепата на различни компании, които да организират работилниците. В Белгия битува мнението, че ако един човек не е успял да изгради собствен бизнес до 40-тата си година, е много малко вероятно тепърва да започне успешно да развива такъв, независимо, че винаги е възможно да има изключения от правилото .
-Смятате ли, че информационните технологии, които са ключов сектор за иновации, все още са доминирани от мъже?
-Мисля, че в това отношение можем да се поучим от вашия опит. Тук виждам много повече жени, обучаващи се или работещи в сектора на високите технологии, отколкото у дома. Опитваме се да привличаме жени в сферата на науките, но невинаги се получава. Убедена съм, че жените се справят не по-зле от мъжете в това отношение и че не бива да съществуват никакви ограничения за развитието им в IT сектора, както и в която и да било професионална област.
Ще ви дам пример. Детският научен център „Музейко“ в София, който показва на децата света и Космоса, е пример за иновативност. Там има интерактивни игри, виртуални карти, измислени, за да запознаят най-малките с чудесата на планетата и на Вселената. В Белгия има място, наречено „Технополис“ (не като вашите магазини тук), което има подобни функции. То е обаче има две целеви групи – деца и възрастни. Там има специални работилници всяка сряда следобед, като част от тях са насочени само към момичета. Учат ги как да работят с нови технологии.
-Как гледате на задължителните квоти за наемането на жени, които съществуват в някои компании?
-Това е много сложна тема, която може дълго да се разисква, и по която не бих желала да се разпростирам тук.
-Накрая ще сменя темата, защото тези дни се оказа, че Белгия и България имат нещо общо – дебатът за забраната на бурките. Вашата страна прие такава забрана още през 2011г. Срещна ли тя силен отпор и имате ли съвет към българите, които обсъждат дали тя да се въведе и у нас?
-Медиите доста шумяха за този случай, но всъщност забраната не срещна кой знае каква съпротива, тъй като е много малък сегментът от хора, които носят бурка в Белгия. Много е трудно да се дава съвет за такова нещо на други държави. Ситуацията във всяка от тях е различна. Ето защо смятам, че дебатът трябва да остане в рамките на България.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
