Този анализ се фокусира върху ефектите на евентуален Brexit за България по 2 основни канала – през директни политически, икономически и социални ефекти и през вероятните промени в структурите и работата на ЕС, които от своя страна биха имали последствия за България. Анализът е на Ивайло Авджиев, старши изследовател към Института за изследване на европейски политики (ИЕП), пише economic.bg.
По-сериозно засилване на позициите на евроскептичните партии в страните от ЕС ще има сериозни последици за България. Това ще засили страха на т.нар. системни партии и ще има “смразяващ ефект” за по-натъшни идеи за интеграция в разлини области, дори когато има ясни икономически ползи. До момента тези основни партии не са намерили начин да противодействат на анти-системната реторика на новите протестни движения и няма причини да се смята, че евентуален Brexit ще промени това. Доколкото България е често една от основните печеливши от общи усилия в области като миграция, отбрана, енергетика и други, това би имало отрицателни ефекти за страната.
Директни икономически ефекти от евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият Brexit почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Това ще доведе до нуждата от предоговаряне на търговските отношения между ЕС и Великобритания и връщането на тарифни и нетарифни бариери, независимо от ролята на Световната търговска организация. Допълнителен ефект ще дойде и от вероятната рецесия в самата Великобритания, която ще намали търсенето на стоки и услуги.
Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-то място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-то място по търговски обмен. Общият износ за Обединеното кралство е около 2.2% от целият износ на България, така че Brexit би имал ограничено отражения върху цялостното салдо, но е вероятно да създаде по-сериозни проблеми за определени сектори като медикаменти и мебели. Откъм внос, последствията биха били основно за секторите на лекарствата и автомобилите. Като цяло обаче може да се очаква, че негативният ефект ще е по-силен върху малкия и средния бизнес. В същото време, преките чуждестранни инвестиции от Великобритания към момента са ниски и Brexit само би бил потвърждение на тази тенденция – от 2009 г. насам се отбелязват отрицателни инвестиционни потоци (освен през 2014 г.).
Ще има обаче отрицателен ефект върху паричните потоци, идващи от българи във Великоритания, който обаче е трудно да бъде изчислен. Свобода на движение Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще. Камерън дойде на власт през 2010 г. с обещанието да намали миграцията от около 275 хил. души до “десетки хиляди” годишно, още тогава смятано за изключително нереалистично. Нетната миграция през 2015 г. е около 336 хил. души, от които малко над половината от страни извън ЕС. Към момента изглежда малко вероятно от това да бъдат засегнати окло 65 хил. българи живеещи и работещи на постоянен работен договор в страната. За тях обаче ще има период на правна и лична несигурност. Българите, които обаче биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще ще срещнат отново пречки, които ще са по-строги от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата.
Второ, българските студенти за в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 хил. българи са посетили Великобритания, а над 250 хил. британски туристи са дошли в България.
Повече по темата можете да прочетете в economic.bg
