На 11 май Българската православна църква (БПЦ) почита Светите братя Кирил и Методий и отбелязва възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г.
Светският празник за Св. Св. Кирил и Методий, бележи началото си още през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на този ден, когато църквата вече е почитала създателите са славянската писменост.
Първи публикации за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската книжнина има в “Христоматия славянского язъка” от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в църквата “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, а след Освобождението става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.
През 1892 година в Русе, учител в Мъжката гимназия Стоян Михайловски, написва “Върви народе възродени…”. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста и песента се превръща в български училищен химн.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
През 1980 г., папа Йоан Павел II обявява славянските първоучители за покровители на Европа.
