Кабинетът е на път да създаде Държавна агенция за изследвания и иновации като специализиран орган към Министерския съвет, става ясно от проект на Постановление, публикувано на сайта за обществени консултации. 20.08. е срокът, до който се приемат становища по предложението.
Агенцията ще е второстепенен разпоредител на бюджет към МС като работата на нейния председател ще се подпомага от двама заместник-председатели.
В доклада си по предложението вицепремиерът Томислав Дончев припомня, че през ноември 2019 г. е представил анализ относно състоянието на държавната политика в областта на иновациите и научните изследвания. "Документът, приет на оперативно съвещание от правителството на 20 ноември 2019 г., изразява няколко основни слабости на страната в посочената област, както и на държавната политика в частност. Сред слабостите, присъщи на публичните институции, си струва да повторим следните: Липса на стратегическа визия и фокус за развитие на единна политика по иновации и научни изследвания; Секторна разпокъсаност на целите и приоритетите в тази политика, изразяваща се в раздробяване на правомощията между две министерства плюс редица други институции. И като резултат от всичко това е непоследователно и спорадично финансиране, както и непоследователност в ангажираността на частните институции, занимаващи се с темата", се казва в доокумента.
Данните
Според Дончев отражение на тези слабости представляват данните за страната по отношение на развитието на иновациите и научната и развойна дейност. Последното издание на Innovation Scoreboard за 2019 г. нарежда България на 27-о място от 28 държави членки на ЕС с равнище на ефективност под 50 % от средното за Съюза. Въпреки наблюдаваната тенденция на 2 покачване разходите за научноизследователска и развойна дейност в частния сектор възлизат на 0,73 % от БВП през 2017 г. (в сравнение със средната стойност за ЕС от 1,36 %). Частното финансиране за НИРД основно е насочено към приложни изследвания и експериментално развитие в сектори като фармацевтика, медицина, ИКТ и не осигурява средства за капиталови разходи и човешки ресурси. Разходите за научноизследователска и развойна дейност в публичния сектор са сред най-ниските в ЕС (Европейска комисия, 2018 г.). През 2017 г. те възлизат на едва 0,21 % от БВП, далеч под средната стойност за ЕС от 0,69 %. Публично-частните съвместни научни публикации като процент от общите публикации намаляват до 0,8 % през 2017 г. в сравнение със средно 3,9 % за ЕС.
Дончев напомня, че чрез изграждане на звено в централната администрация, което да се занимава със стратегическото планиране, ръководството, финансирането и управлението на програми за изследователски и иновационни дейности и да провежда и подкрепя структурните реформи в областта ще помогне да се преодолее тази негативна тенденция. Още повече, че препоръка за изграждането на такова звено има още от 2015 г. от страна на Главна дирекция "Научни изследвания и иновации" на Европейската комисия.
Агенцията е необходима и за да се изпълнява новата програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация, с водещо ведомство Администрацията на Министерския съвет.
