Клуб на готините баби (КГБ) планират да основат дамите от Дом „Василий Велики” в Пловдив. Всяка сутрин сплотената им групичка се събира в „кафетерията” на петия етаж – общо помещение, което са си нарекли за пиене на сутрешно кафе, почерпки и сладка раздумка. Повечето от тях са прехвърлили 80-те, но изглеждат максимум на 65. Веселина Калеева, която е на 82, вече има праправнуче, а миналата година е обявена за баба на годината, разказва „Марица”.
„Събираме си по левче всяка седмица, купуваме по нещо за хапване. Гледаме си на кафе, лъжем се”, смее се баба Мария, която се грижи за параклиса на втория етаж. Изработва невероятни красоти от прежда и подарява на екипа ни чудни пана.
„Не е минал празник да не си купим питка, да не се почерпим. И без повод се събираме. Но най-важното е, че сме позитивни и дружелюбни. Не допускаме лоши мисли да живеят сред нас”, казват КГБ-ейките. С усмивка си пожелават повече дядовци за предстоящите коледни празници. Не че в дома няма спретнати господа, но повече мъжко присъствие никога не е излишно – така и женското начало се мобилизира, убедени са готините баби.
Единодушни са, че в дома е живот за чудо и приказ. „Едно време не се спирахме – работа, домашни задължения, пак работа… А сега сме като принцеси. Перат ни, готвят ни, грижат се за нас. В столовата можем да избираме между цели 5 менюта”, хвалят се жителите на малкото общество. Те често се шегуват, че я карат по царски – от хотела право в ресторанта, а после се отдават на развлечения. Гледат филми, обучават се на компютърни технологии, правят гимнастика, танцуват, дори подготвят постановка за Коледа. За наситената им културна и спортна програма се грижат Ирина и Хари – психолози, които се посвещават на работата си с много професионализъм и любов.
Една от най-силните истории е на 92-годишната Теодора Архондаки, лежала 3 години в гръцки затвор. Свежият вид е в резултат от чистия въздух в планината, където на младини била партизанка в родната Гърция. И от здравия физически труд. Или поне така твърди самата тя. „Когато загубихме борбата, дойдохме в България. 10 години съм живяла и в Полша”, спомня си усмихнатата старица. В дома я хвалят заради плътния красив глас, с който ги весели по празници. А емоционалните сиртаките в танцова група „Чар” дълго ще се помнят от приятелите .
Поезията също е на почит във „Василий Велики”. Огромна заслуга за това има Евгения Тимнева – бивш преподавател по български език и литература и почитател на съвременните ни автори. Рецитира стихове, пише есеистична проза и е най-прецизният критик сред обитателите на дома. Подготвила се е с препоръки и към нас, журналистите. Съветва винаги да ползваме синонимен речник, да подбираме експресивни заглавия и да наблягаме на позитивните послания.
„Хубаво е да популяризираме личностите, с които се гордеем като нация. Когато романът „Физика на тъгата” на Георги Господинов бе класиран на четвърто място сред всички преводни книги в Щатите, никой не писа за това”, ядосва се литераторката. Пита също защо никой не се е сетил да направи благотворителен концерт за талантливите деца на България. Защото за болните е ясно – събират се средства. Но какво правим за бедните, но даровити наши сънародници”, чуди се Евгения.
