
Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол войвода или “Ениджевардарското слънце”, е роден на 6 май 1869 г. в голямото село Боймица (днес Аксиуполи, Гърция), между планината Паяк и реката Вардар. Апостол става хайдутин през 1892 година и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в Гевгелийско и Ениджевардарско, по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро.
Той бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си „Ениджевардарското слънце.” Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на елинизма и приемат върховенството на Българската екзархия.
Налага сериозна дисциплина в района си, като често провинилите се наказват със смърт. Намесва се в бита на населението и забранява скъпите сватби и чеизи, отделно организира такива по свое усмотрение и събира данък от бубарството. Също нарежда бойкот на гръцките и турските търговци в Енидже Вардар и в Гумендже през септември 1905 г. Редовно изпраща писма до чифликсайбиите, каймакамина и мюдюрите в околията и ги заплашва при лошо отношение спрямо местните българи.
На 2 август 1911 година Апостол войвода, заедно с войводите Георги Мучитанов – Касапчето и Васил Пуфката, загива в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция), предаден от бившият четник и секретар на четата Тодор Чифтеов.
Апостол войвода оставя дъщеря в София, която умира в бедност.









