Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
– Г-н Смилов, кой губи и кой печели от оттеглянето на АБВ от властта?
– Оттеглянето на АБВ точно в този момент е изненада. Никой не мислеше, че партията ще предприеме този ход, но очевидно това е тяхната стратегия за позициониране за президентските избори. Те използваха подходящото време, в което в управляващото мнозинство има напрежение. Политиката на управляващата коалиция по отношение на Изборния кодекс не беше особено популярна. Сега се разчита на плаващи мнозинства, така че ГЕРБ ще се доверява на инцидентна помощ от Патриотичния фронт и Реформаторски блок, БДЦ, на моменти ДПС и незавизими депутати.
Проблемът в този тип управление е, че математически броят на народните представители е налице, но липсва обединяващ принцип, който да осмисля позициите на толкова шарена коалиция. Тези различия ще се превърнат в причината за ерозиране на доверието в управлението.
– Какъв ще бъде характерът на бъдещето управление и ще продължава ли то да разчита на постоянни договорки и компромиси?
– Моята прогноза е, че нама как да се предотврати сериозен спад в доверието към управляващите, защото вече се разчита на моментни договорки, като обществеността остава с впечатление за безпринципност.
– Какви са следващите ходове за ГЕРБ – да управляват с оставащите го подкрепящи партии или да тръгнат към предсрочни парламентарни избори?
– Ясно е, че няма желание за предсрочни избори, но въпросът е дали този управленски формат ще може да удържи на напрежението, тъй като са възможни поредица от мини кризи и скандали, които наблюдаваме в момента.
Ако приемането на всеки важен закон води до отпадане на една или друга партия или министър, това не може дълго да продължава. Предсрочни избори не са вероятни, но и не могат да бъдат изключени поради възможността от подобен тип кризи.
– Имат ли нова роля Реформаторският блок в сегашната политическа обстановка?
– За да се позиционират Реформаторският блок трябва на първо време да осмислят собствените си взаимоотношения на партиите в него. Все по трудно е техните министри да оправдават своето присъствие там, тъй като те не са подкрепени от голяма част от парламентарното мнозинство. Не виждам основание ролята им да се засили, дори и след напускането на АБВ. Вътрешните напражения, които съществуват в Блока, ще се усилят. Това положение, в което са, е трудно предвидимо.
– Да очакваме ли лява коалиция между АБВ и БСП? Какво е бъдещето на левицата?
– За съставяне на ляв блок се прави опит, но трябва да се има предвид, че в политиката 1+1 не винаги дава 2. Имаме примери от предходни избори, когато политически формации, опитващи се да се съберат, не получават същите резултати, когато са били самостоятелни. Левицата скоро ще срещне подобни проблеми. Самият избор на нов председател не означава, че има нещо съществено и ново в партията. Политиките си остават същите. БСП направи по-добрия избор от двете възможности. По-добре е тази партия да бъде оглавена от жена, по-добре е, че депутатите гласуваха срещу централното ръководство.
Интересен е един факт от конгреса: мнозина депутати явно са обсъждали възможността БСП и ГЕРБ да се коалират след нови избори. Миков дори е бил обявен за “кандидат на Борисов” от някои. Това са спекулации, но тези, които са ги правили, не бива да се притесняват: Нинова би била дори още по-удобна за коалиране (като сигнал за “променена” БСП). Но това е мислене, което е подготовка на БСП за маргинална роля в политическия живот.
