До април се очаква да бъде пробит тунел „Железница“ на магистрала „Струма“, който е най-дългият, строен у нас – 2 километра. Вече около 1800 м са прокопани и в двете тръби. Прави се първичната облицовка, на места има и вторична. Усилено се работи и по второто платно преди тунела на виадукта, който се изпълнява чрез потактово избутване. Това обясни днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, цитирана от Нова тв.
Усилено се работи по първите три участъка на АМ „Хемус“, като на места е започнато полагане на асфалт. Работи се и на пътя Мездра – Ботевград. Строителите са започнали да пробиват двата тунела по обхода на Лютидол. Стартирана е работата и по обходите на Новачене и Скравена. Усилия се полагат и по отсечката от Калотина до Драгоман. Проектира се и АМ „Черно море“, която е важна за Черноморието.
Около 480 потенциално възможни срутищни процеса се наблюдават по републиканската пътна мрежа. АПИ и пътноподдържащите фирми правят обход на участъците, в които има риск и реагират превантивно. На среща в агенцията с представили на научната общност от висши технически учебни заведения и БАН е взето е решение да бъде подпомогнат процеса при оглед и установяване на рискови процеси.
Към момента в България има 2178 свлачища, които са регистрирани и се наблюдават. На 225 от тях са монтирани контролно-измервателни системи. Изпълнява се проект за монтаж на още 26. По-трудно е при срутищата, където се получава внезапно срутване на скална маса, породено от преовлажняване, замръзване или размразяване.
Възможно е поставянето на датчици на големи скални масиви, които дават данни за отклонение в движение. Те се следят от експертите. В България такива има на Мадарския конник. Чрез тях учените могат да предприемат или предпишат укрепване. Там, където се констатира рисково срутище, нестабилните скални маси се обрушват. С пилотен монтаж на датчици ще се прецени дали може да се следят процесите по скалните масиви над републиканската пътна мрежа, посочи Аврамова.
Аврамова коментира и цените за изграждане на магистрали в България и в други европейски страни. Цената на километър зависи от терена, геоложките проучвания, от това дали е в планина или в поле, броя на съоръженията, какви материали се ползват, от цената на труда. В отговор на твърденията, че у нас се строи скъпо, тя цитира анализ на КСБ, в който са дадени статистически данни – цената за километър магистрала в България е 3,1 млн. евро. За сравнение в Румъния е 6,43 млн. евро/км, в Словения – 7,24 млн. евро/км, в Гърция – 10,28 млн. евро/км, а в Германия – 8,65 млн. евро/км.
Ремонтът на 52-километровия участък на магистрала „Тракия“ е разделен на три, за да не затрудняваме трафика. 12 км вече бяха ремонтирани в края на 2020 г. От оставащите 40 км, започна работа по 16,5 км. Плановете са да успеем да завършим целия участък преди летния сезон. В отговор на въпрос за цената на ремонта магистралата, Аврамова напомни, че 70 млн. лв. струват строително-монтажните работи за 16,5 км в двете платна. Тя е по-висока от вече ремонтираните 12 км, защото ще се стабилизира пътната основа и ще се извършват по-тежки строително-ремонтни дейности по конструкцията. Цената за останаващите 23,5 км ще се изчисли след като се направи технологичен проект и количествено-стойностна сметка.
Като политик бих казала, че вече е започнала предизборната кампания и, видно от случващото се, опонентите на правителството ще атакуват неговите добри политики, една от които е изграждането на инфраструктура. 110 километра магистрали се строят в момента, 810 км вече са построени през годините, посочи Аврамова.
Министърът подчерта, че държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД има сключени договори за текущ ремонт и поддържане на АМ „Тракия“, 89 км от АМ „Хемус“, АМ „Струма“ и АМ „Марица“ след търгове по реда на Закона за обществените поръчки. И по тях се възлагат ремонтите, включително на АМ „Тракия“. В договорите са декларирани и подизпълнителите.
Другият вариант на възлагане – чрез ин хаус, е европейска директива, транспонирана в закона, и такава практика има във всички европейски държави, посочи още Петя Аврамова. Тя допълни, че това е начин, по който АПИ е преценила, че може да съкрати срокове, години обжалване на поръчки и да ускори темповете на строеж в България. Обществените поръчки понякога отнемат години. Ускоряваме темпа на изграждане на магистралния пръстен в България, законът дава тази възможност, посочи министърът.
