Започнаха разкопките на Голямата базилика в Плиска, от 9:00 часа днес. С това се задвижи процесът по реставрацията на този храм, останал от времето на Първото Българско царство. Това каза за проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, във връзка с отпуснатите от Министерски съвет средства за разкопки, проучвания и реставрационни дейности в Плиска.
„Времето, за което ще се завършат дейностите по реставрацията на храма, зависи от набавените средства, необходими за финализирането на проекта”, това посочи за Kmeta.bg, проф. Божидар Димитров.
Базиликата в Плиска е с внушителните размери, с дължина- 99 метра и ширина- 29.5 метра. Този археологически обект е бил един от най-големите православни храмове за времето си, дори и днес мащабът му е впечатляващ.
„Независимо, че се копае от края на XIX и през целия XX век, тя си остана едно не разкопано петно от няколко стотин квадратни метра. Започваме с тъй наречения „свещен кладенец”. В миналото много църква са имали такъв кладенец, който на гръцки се нарича „аязмо”. Там обикновени избликва лековита вода, която хората са използвали за лекуване на различни болести. Макар, че църквата е разрушена от турците в края на XIV век, кладенецът е работил до XIX век, когато по неизвестни причини е затрупан”, допълни още проф. Димитров.
По думите му, след извършването на разкопките от кладенеца се очаква отново да бликне вода. Проф. Димитров разказа също, че в миналото кладенецът е бил разкопаван от руския академик Успенски, който е достигнал до 7 метра дълбочина. „След достигането на седмия метър той се уплашил, защото тогава не е имал необходимата техника за укрепване, а сега ние имаме и ще стигнем до дъното. Надяваме се там да попаднем и на други интересни находки. Практиката при вражески нападения е, на дъното на кладенеца да се скриват съкровищата на църквата”, обясни още директора на НИМ.
За повече информация, четете интервюто с проф. Божидар Димитров, което ще бъде публикувано утре (10.06) в Kmeta.bg.
