Божидар Димитров е роден в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ „Климент Охридски“. През 1994 г. става директор на Националния исторически музeй. Като такъв през 1997 г. влиза в открит конфликт с президента Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на Паисиевата „История славянобългарска“. В резултат на това договорът му в НИМ е прекратен и няколко години историкът работи като журналист на свободна практика. През 2001 г. е възстановен като директор на музея след конкурс. Проф. Димитров бе министър без портфейл в първия кабинет на Бойко Борисов. Пред Кмета.бг. той бе любезен да сподели мнението си за мястото и значението на Съединението в българската история.
– Проф. Димитров, какво, според вас, е най-важното нещо, което трябва да знаем за Съединението?
– Съединението е първият голям успех на Третата българска държава. През есента на 1885 г. извоюваме безапелационна победа над всички – и над Османската империя и над Великите сили, а и над нашите съседи. Така че това е един голям ден в нашата история и е чудесно, че журналистите не спират да се интересуват от това събитие и да го популяризират.
– А в чисто вътрешно-политически план с какво Съединението ще се запомни?
– С обединението на политическия ни елит и с това, че нагледно показва как може да печелим като народ и като държава. Историята за пореден път ни “задава” правилната посока, по която трябва да вървим.
– Погледнато малко по-глобално, не Ви ли се струва, че обединението на Княжество България с Източна Румения ни изправя изведнъж срещу всички наши съседи?
– Да, но какво от това? Всеки народ, включително и нашият си има своя национална доктрина, която следва. Но е безпорно, че след 1885 г. ние ставаме един своеобразен балкански хегемон, чиято дума се чува. Реално погледнато, ние никога след това не реализираме такъв успех. Въпреки всичките войни, в които участваме. Единствено по време на Първата световна война успяваме да достигнем най-близо до Санстефанска България, но това продължава твърде кратко, за да бъде запомнено. Да не говорим, че участието ни на страната на Централните сили ни коства поредна национална катастрофа, завършила трагично за стотици хиляди български семейства.
– Проф. Димитров, напоследък сръбската историография омаловажава българския успех по време на Сръбско-българската война, представяйки загубата на крал Милан като закономерен резултат от нежеланието на сръбските войници да воюват срещу нас. Съществува хипотеза, според която тяхната армията била демотивирана да вади нож срещу източните си съседи…
– Съжалявам, но това не го разбирам. А и какво значение има, след като сме ги били? В крайна сметка не ние започваме първи, нали така?
– Така е, да. А какво ще кажете за твърдението, че всъщност Сърбия воюва не срещу България, а срещу Османската империя?
– Това е вярно, тъй като по това време ние все още сме били васални на Османската империя и дефакто сърбите нападат нея, а не нас. Друг е въпросът, че срещу тях излизат не някакви балкански овчари, а добре обучена армия, с модерно за времето си въоръжение и с вярата, че зад гърба им са техните бащини огнища и семейства, а не някаква чужда територия.
– Има ли нещо, с което Съединението не спира да Ви учудва?
– За мен е все още мистерия как само 7 години след като се Освобождаваме, успяваме да надвием не само Сърбия, не само нашите съседи, но и Великите сили. Изведнъж, по някаква неясна логика се оказва, че ние надделяваме над всички. Да, съгласен съм, че тук има елемент на изненада, има и едно подценяване, което оказва много лоша “услуга” на крал Милан. А не е трябвало, тъй като край Сливница ние вече сме разполагали с армия, чийто числен състав е бил близо 2 пъти по-голям от този на нашия северозападен съсед. Да не говорим, че българското офицерство, колкото и младо да е било, е подготвяно в престижни европейски военни академии. Но не мога да се начудя как през тези жизненоважни няколко месеца на есента на 1885 г. никой – нито княз, нито правителство, нито армия – не правят дори една-единствена грешка. Сякаш зад цялата тази акция стой не народ, който до вчера е бил под робство, а нация с големи военни и политически възможности. Именно това е уникалното в нашето Съединение!
