Великденската трапеза е отрупана и всеки иска да похапне топъл козунак и вкусно агнешко месо, но много често това се отразява зле на визията ни и след празниците идва ред отново да влезем във форма. За целта потърсихме един от най-доказалите се експерти в областта на диететиката проф. д-р Донка Байкова. Родена е през 1949 г. в гр. Каблешково, област Бургас. Завършва средното си образование със златен медал в Немската езикова гимназия „Вилхелм Пик“ в родния си град. През 1975 г. придобива образователно-квалификационна степен „Магистър“ по специалността „Медицина“ в Медицинския университет – София. С нея разговаряме, за да разберем как да се храним правилно.
– Проф. Байкова, на какъв хранителен режим може да преминем след обилното похапване по време на великденските празници?
– Когато сме преяли и имаме усещане за тежест и дискомфорт, това означава, че обмяната на веществата в организма ние пренатоварена. Затруднени са храносмилателният процес и метаболизма. Тогава е моментът да се премине към по-леки храни за около 3 дни, което означава предеимно прием на плодове, зеленчуци.
Сега е моментът за веганска диета, защото можем да сложим на трапезата си сезонните зеленчуци, за да активизираме отделителните функции на организма. Това е начинът, по който можем да изчистим стомашно-чревния тракт и да заредим черния дроб с антиоксиданти, които да ни помогнат да се възстановим.
Тук е моментът да се разтоварим от животинските мазнини, замествайки ги с броколи, зеленчукови супи, карфиол, ряпа, лапад, коприва и спанак.
Ако имаме интензивна умствена и физическа работа и не можем да издържим на толкова леки храни, тогава можем да комбинираме с кисело мляко, допринасящо за полезната микрофлора в червата. Богати на енергия са и пълнозърнестите храни, които са изключително полезни. Ако и те не удовлетворяват потребностите на работещия човек, то той непременно трябва да се придържа към консумация на лесно смилаема храна- на обяд към зеленчуците да добавим риба или към зеленчуковата супа едно яйце. Все пак апетитът определя потребностите ни.
– Една от най-популярните и препоръчвани диети е 90-дневната. Одобрявате ли я?
– Този режим е балансиран, защото по дни включва всички храни. Това е еднин от добрите режими, въпреки, че универсален такъв няма. След нея се преминава към едно балансирано и разумно хранене, защото в противен случай йо-йо ефектът е налице. Добре е да се храним 5 пъти на ден, тоест стандартните закуска, обяд и вечеря, с още два леки приема, колкото да напомним на организма, че мислим за него, а не сме го забравили. По мои наблюдения ние българите не сме дебели от преяждане, а от неправилен режим.
– Колко опасно може да бъде скоростното сваляне на килограми?
– Рискова е рязката промяна в теглото. Когато губим маса, организмът се чувства доста несигурен и при първото излизане от диетичната схема, рискът всички загубени килограми да бъдат възвърнати е много голям, затова е добре да се отслабва постепенно. Човешният организъм “помни” отделните етапи на отслабването, а когато то стане рязко, той няма време да се адаптира и да припознае по-пълноценното си функциониране.
– Вредни или полезни са т. нар. еко продукти, които станаха масови на пазара?
– Нормален е стремежът да се използват максимално натурални продукти. Еко храна почти няма, по-скоро съществуват био храни, при които 95% от съсътавките са с натурален произход. Тези храни би трябвало да не са наторявани с изкуствени торове, да не са тртирани с препарати за растителна защита и да са отглеждани в период, в който почвата е изчистена от предишно наторяване. Производителите трябва да имат сертификат, че техните продукти наистина са био. Има друга подвеждаща дефиниция, че биопродуктите са произведените в градината на баба, но и производителите от селските райони използват торове. В България био продуктите са много по-скъпи отколкото в останалите страни, в които стойността им не надминава 30 % над редовната.
– Много хора изключват от менюто си хляб, тестени изделия, сладки неща. Това правилна тактика ли е, ако искаме да отслабнем?
-Вредна храна няма. Има неправилни комбинации между храните и неправилни количества по отношение на приема на храни. Ето затова вредна храна няма – щом е на пазара, щом е пусната в търговски обекти, тя е била предмет на съответен анализ, преценка и зад нея стои производител, който отговаря за нейното качество.
– А кой е най-здравословният хляб?
– Разбира се, че най-полезен е пълнозърнестият хляб, защото в него цялото зърно е запазено – с обвивката, с вътрешността, със сърцевината. В обвивката се намират витамините и минералите, във вътрешността му се намират предимно въглехидратите, в зародиша са белтъците и мазнините. Ако човек не консумира достатъчно от този вид храни, организмът му задължително започва да си ги търси чрез приема на трици – дали овесени, дали пшенични. Защо ги търсим? Защото организмът страда от дефицит на т.нар. диетични фибри – това са влакнини, които винаги имат своето полезно действие по отношение на перисталтика на червата и изхвърляне на голяма част от попадналите токсични агенти от околната среда.
