Проф. дин Илия Тодев е завършил история в СУ, доктор на историческите науки, професор от 2005 г. Работил е в Окръжния исторически музей в Бургас и от 1982 г. – в Института за исторически изследвания в БАН, чийто директор е в момента. Специалист е в по църковна история, по нова история и по българското Възраждане. Специализирал е в Русия, Великобритания и Франция. Пред Kmeta.bg той бе така любезен да говори за митовете и премълчаните истини около Санстефанския мирен договор и освобождението на България от османско господство.
– Проф. Тодев, вие сте един от най-добрите познавачи на късното българско възраждане и в частност на освобождението на страната ни от османско иго. Докъде стигна сагата около твърденията, че България е продала на Великобритания костите на загиналите край Плевен близо 30 000 турски войници?
– В случая важното не е тази мистификация, а причината, поради която някой точно в този момент решава да повдига тази тема. За съжаление нашето общество отново показа, че не е достатъчно зряло и не успя да прозре, че зад тиражирането на въпросната информация, се крият далеч не толкова „научни“ интереси…
– Какво имате предвид?
– Имам предвид това, че родните медии абсолютно безрезервно тиражираха информация, която преди това не бяха проверили.
– Все пак докъде стигна този казус?
– До никъде. Той така и не се превърна в казус по простата причина, че тиражираното от някои среди твърдение, се оказа измислица.
– Проф. Тодев, неотдавна издадохте книга, в която надълго и нашироко обяснихте цялата история около този въпрос. Бихте ли разказали накратко до какви изводи достигнахте?
– Всичко тръгна от едно твърдение, отпреди няколко години, на известния нидерландски османист, проф. Махиел Кил. В една своя публикация през 1993 г. той посочва, че костите на падналите край Плевен османски войници, били използвани за тор в британското земеделие. Доколкото си спомням, въпросната статия бе публикувана в сборника „Енциклопедия на исляма“. След като разбрахме за неговото твърдение, аз лично му написах писмо, в което го помолих да ми даде първоизточника.
В интерес на истината проф. Кил постъпи абсолютно колегиално и веднага ми даде пълната библиографска справка. Първоизточникът се оказа едно съчинение на британския публицист Рупърт Фърноу, озаглавено „Битката край Плевен“. След като се разтършувахме, разбрахме, че тази книга всъщност има както британско, така и американско издание и то в една и съща година, но под различни заглавия. В интерес на истината не мога да скрия, че книгата си заслужава. Авторът й много добросъвестно се е постарал да обхване цялата тема, като описва събитията изчерпателно и исторически правдиво, без никакви емоции или преувеличения. Но… след като се запознахме по-подробно със съдържанието, се оказа, че той действително споменава за такъв случай, но позовавайки се на сведения на британски художник, съвременик на Плевенската епопея.
– Британски художник?
– Да, художник. Въпросният човек е реална историческа личност, който в спомените си описва как две-три години след края на руско-турската война, както си стоял в ателието, прочел в местния вестник, че в Бристол са пристигнали от Цариград с кораб близо 30 тона кости на загинали в битката край Плевен турски войници, които щели да бъдат използвани за… тор?!
– Значи всичко тръгва от една вестникарска публикация?
– Да, реално точно така се получава! Но забележете и нещо друго: в самата публикация изрично се подчертава, че това е анекдот, т.е. виц. А вицовете, както много добре се знае, все още не са станали достоверен исторически източник.
– Напоследък ставаме свидетели на редица опити да се реабилитира Османската империя. Дали имат нещо общо с тази тенденция изфабрикуваните напоследък митове около Батак и “турските трупове за тор” във Великобритания?
– Бих казал, че действително става дума за една политика на неоосманизъм, чиято цел е да се разкраси нейното минало, съчетано с нескрит стремеж към възстановяването й. Има достойни за вяра твърдения, че “митът Батак” например е жалон в неоосманската експанзия към България. Същия смисъл притежава и небивалицата за съдбата на тленните останки на падналите при Плевен османски бойци.
–
