Пламен Моллов е професор по управление на качеството и безопасността на храните – над 20 г. преподава в Университета по хранителни технологии в гр. Пловдив. От 2007 г. е Председател на Националната лозаро-винарска камара. Народен представител в два последователни мандата от 2001 до 2009 г. специализирал е в Института по физикохимия към БАН, в Изследователския институт Гайзенхайм, в университетите Гент – Белгия, Вагенинген – Холандия, Бърнемут и Гримсби – Англия. Издал е седем учебника и има над 80 научни публикации. Владее немски, английски и руски език.
– Г-н Моллов, според вас трябва ли да има стандарт на био- и екопродуктите и храните?
– Няма нужда от стандарт. Има специална европейска схема, която касае биологичните производства. Няма такова понятие „екопродукт”. Това е някаква хранителна претенция, няма нормативна основа. Нормативната основа е биологичните продукти, т. е. продукти, които са произведени по биологичен път. Там има продукти със строго специфична схема за контрол, която се нарича сертифицираща схема. Това е записано в европейската регламентация. Ето защо аз съветвам купувачите да не се подвеждат по етикети, че продуктите са „еко”
– Кои храни очаквате да са най-рискови на българския пазар около празниците?
– По принцип винаги най-рискови са храните от животински произход, тъй като некачественото или застояло месо, което не е преминало през контролните органи, крие най-големите опасности. Това може да доведе до сериозни хранителни проблеми, включително и с увреждане на здравето. Ето защо сме предприели засилени проверки за предлагане на стари или негодни храни по магазините и цеховете в страната. Масираната акция ще продължи чак до Ивановден. Инспекторите ще работят с удължено работно време – до 22 часа, а дежурни екипи ще са нащрек дори и през нощтай. Всеки, който открие някаква нередност, свързана с некачествен продукт, може да подаде оплакване на сайта на агенцията Продуктите от животински произход представляват най-голямо предизвикателство за проверяващите органи. Най-вече с това, че в повечето случаи те се предлагат в охладено или замразено състояние.
– Според вас трябва ли да има стандарт на био- и екопродуктите и храните?
Няма нужда от стандарт. Има специална европейска схема, която касае биологичните производства. Няма такова понятие „екопродукт”. Това е някаква хранителна претенция, няма нормативна основа. Нормативната основа е биологичните продукти, т. е. продукти, които са произведени по биологичен път. Там има продукти със строго специфична схема за контрол, която се нарича сертифицираща схема. Това е записано в европейската регламентация. Ето защо аз съветвам купувачите да не се подвеждат по етикети, че продуктите са „еко”.
– По какъв начин могат да се стимулират българските производители?
– Българските производители получават добър стимул с насърчаването на късите вериги за доставка на храни, така наречените директни продажби, т.е. от нарочно организирани или локално организирани пазари. Това е една добра възможност, която още не е реализирана в България. Тя е насочена най-вече към малките производители, които тепърва прохождат. Така ще се даде възмогност да се реализират автетични български продукти.
– Кой е най-важният приоритет на вашата комисия за 2015 година?
– За нас най-важното за момента е да бъде въведен спешно Регламент 169 на ЕС за етикирането на храните. Това е изключително важно от гледна точка на здравето на хората и затова е суперприоритет за нас. До април 2015 върху етикетите ще бъдат изписани задължително всичките съставки, с по-голям шрифт. Т.нар. “Е”-та, които в момента ни объркват с цифри, ще изчезнат от етикетите, като вместо това добавките ще трябва да бъдат изписани с пълните си наименования. Или по-просто казано вместо Е300, на етикета ни трябва да пише, че продукта съдържа витамин С.
Относно месото – на етикета трябва да е отбелязан неговият произход, както и къде е отгледано самото животно. Потребителят трябва да знае също действителното съдържание на алкохол в напитките, както и дали има специални условия за съхранение и употреба на продукта.
Новите етикети ще дават по-пълна информация за съдържанието на продуктите. У нас браншовите организация вече обучават производителите, какво трябва да е изписано на етикета.
Новите етикети трябва да присъстват не само върху храните, които купуваме в магазините, но и в ресторантите, при доставки и кетъринг.
Аз смятам лично да се включа в провеките за новите провеки
