Археологическият комплекс Перперикон не спира да изненадва с нови открития. Само преди дни човекът, посветил последните 16 години от живота си за проучването на крепостта – проф. Николай Овчаров обяви, че е намерена много рядка златна монета и над 1000 други ценни находки. Разговаряме с откривателя на древното светилище на Дионис за разкопките, финансирането и очакванията до края на този археологически сезон.
– Проф. Овчаров, след третия месец от началото на разкопките на Перперикон, кои са най-значимите находки?
– Находките са различни и поради тази причина трудно могат да бъдат сравнени. Като особено ценни мога да определя двете златни византийски монети на Юстиниан Велики от VI век и току що обявената монета с лика на Василий II Българоубиец от края на X и края на XI в. Още в първия ден на разкопките бронзова статуетка на бог Аполон, която ни помогна да локализираме една от сградите като вероятен храм на Аполон от III или началото на IV век от новата ера. Открихме и много монети, сред които има и на цар Иван Александър, свидетелство за българското присъствие там, както и много печати. Находките са многобройни, а за тази година може би са надхвърлили 1 000 и сред тях има наистина уникални паметници. В момента изследваме най-важната част в Перперикон – централния площад, в който има храмове от III-IV в. Очакваме в бъдеще той да привлича още повече туристи.
– Какво разкрива монетата с лика на Василий Българоубиец за малко известния периoд за Перперикон, а именно този от X-XII в.?
– Монетатa е изключително рядка. Тя е так. нар. татартеон. Първо е в едно изключително качество, защото не е била използвана, е бил начин владетелите да демонстрират своето благосъстояние. Находката свидетелства за една практика на византийските императори в периода от X до началото на XI в., в който се намалява теглото на златната единица – от 4,4 на 4,3 грама, каквато е и намерената монета. Един византийски хронист от това време се шегува, че императорите събирали данъците в пълноценни монети, а когато е трябвало да дават изваждали тези татартеони с олекотено съдържание. Но тези монети са много редки, защото средно на 100 се падат около две или три такива. Заедно с откритите оловни печати научаваме много за историята на Перперикон през този период. Тогава крепостта освен важна военна крепост е била и място за контрола върху златодобива. Кореспонденцията, която личи от оловните печати е изцяло насочена към столицата Константинопол и хазната на императора.
– Кога ще бъдат изложени новооткритата монета и печатите?
– Последно откритите находки нямат нужда от реставрация. Златната монета е с 23-каратово съдържание и е като че ли вчера отсечена. Няма как те веднага да заемат място в експозиция. Има технологично време от няколко години. По принцип за 16 години разкопки на Перперикон ние натрупахме много интересен материал, който не е изцяло изложен в музея в Кърджали. Предвиждам да предложа на кмета на града Хасан Азис да се направи цялостна реконструкция на музейната експозиция, за да може да представим цялото богатство, което е открито на Перперикон.
– Следващият обект на проучване е дворцовото светилище в горната част на крепостта. Какво очаквате да откриете там?
– Тази година приключват разкопките на Акропола и ако всичко е наред към края на септември ще имаме цялостно проучената структура на двореца светилище. Това, което предстои през следващите години е работата по южното предградие, което се очертава също много богато на находки.
– За реставрация и консервация на находките са отделени около 40 хил. лева. Ще стигнат ли?
– Обектите се нуждаят от така наречената аварийна консервация и тази дейност не може да се покрие цялостно с 40 хил лева. Ние имаме организацията те да бъдат съхранени по такъв начин, че да могат да изчакат момента, в който ще се спечелят средства по европейски програми. Западната част на Акропола, която беше консервирана по този начин дочака спечелен проект за 1, 5 млн.лв и вече ще бъде направена и крайната консервация. Така ще действаме и в източната част на крепостта. Надяваме се да получим пари и по програмите за регионално развитие за 2014-2020 г. Убеден съм, че парите ще стигната за този толкова значим обект като Перперикон.
– В какво състояние е инфраструктурата около археологическия комплекс?
– Всички осъзнаха какво археологическо богатство предлага Перперикон и през последните години благодарение на държавните институции и Европейския съюз бяха отделени близо 17 млн. лева в тази насока. Пътищата са прекрасни има и паркинг. Може да се похвалим с пълна алейна мрежа на целия хълм, както и осветление. Перперикон на практика е музей на религиите, защото тук имаме 7000 години история с храмове от всички периоди. Тук може да се видят и храмове от праисторическата епоха, от бронзовата епоха, както и антични храмове на езическите богове, както и паметници на православието през средните векове.
