На 23 май в сградата на историческия Български метох в Истанбул в присъствието на официална българска делегация начело с министър-председателя г-н Бойко Борисов ще бъде открита музейна експозиция под наслов „Корени във времето: Българската екзархия и българската общност в Цариград в миналото и днес“. Тя е организирана от Министерството на външните работи и Министерството на културата на България, Държавна агенция „Архиви“, Националния исторически музей, Македонския научен институт и Тракийския научен институт в София. По този повод се обръщаме към професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, един от участниците в подготовката на музейната експозиция, за повече информация.
– Проф. Елдъров, какво е значението на музейна експозиция в Българския метох в Истанбул за съхраняването и развитието на българското културно-историческо наследство?
– Цариград, както ние българите по традиция сме свикнали да наричаме някогашната столица на Османската империя, е един от центровете на Българското възраждане. Там през ХІХ век възниква многобройна българска колония, която с позицията си в средоточието на политическата власт и с връзките си с всички краища на българското национално землище, играе важна, а понякога и решаваща роля в нашата национална история от онази епоха.
В Цариград за постоянно или временно живеят, работят и творят най-известните водачи на българското културно-просветно и църковно-религиозно дело. Там е седалището на Българската екзархия, която и след Освобождението на България през 1878 г. продължава да крепи националното съзнание на македонските и тракийските българи.
След Балканските войни българската общност в Цариград преживява труден период, също както и в годините след Втората световна война, но успява да се съхрани и да запази някои от най-важните паметници на Българското възраждане – сградата на Българската екзархия в квартала Шишли и желязната църква „Св. Стефан“ и метоха край Златния рог. От 2004 г. Настоятелството на Българския православен екзархийски вакъф в Истанбул вече разполага с нотариални актове за тяхната собственост, което създаде необходимите условия за обновяването им и за създаването на музейната експозиция в Метоха. Може да се каже, че той, заедно с намиращия се в непосредствено съседство екзархийски храм „Св. Стефан“, е бил сърцето и душата на българската общност в Цариград – в неговата триетажна каменна сграда през различни периоди са се помещавали книжарница, печатница, редакция, училище, семинария. Експонираната в Метоха изложба свидетелства за историята на Българската екзархия и за настоящето на българската общност в Истанбул, което наистина я прави мост между две исторически епохи.
– Споделете за нашите читатели някои подробности около подготовката и съдържанието на музейната експозиция.
– Бях щастлив да участвам в един компетентен и опитен екип с координатор д-р Боряна Бужашка, директор на Дирекция „Административно и информационно обслужване“ при Министерството на външните работи. Всъщност на нея и на колегата д-р Ваня Стоянова, секретар на Тракийския научен институт, принадлежи идейната разработка на проекта. С тях и с проф. Илия Тодев, директор на Института за исторически изследвания на БАН, и доц. Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт, заедно разгърнахме концепцията, подбрахме архивно-документалния и илюстративния материал, редактирахме текстовете. Художественото оформление на изложбата беше възложено на архитект-дизайнер Майя Петрова.
От 13 до 17 май част от екипа, а именно Б. Бужашка, В. Стоянова, М. Петрова и аз, изпълни инсталирането на музейната експозиция в Метоха. В тази оперативна дейност бяхме подпомогнати от екзархийското настоятелство, от което впрочем получихме и много документи и фотографии за миналото и настоящето на българската колония в Истанбул. Част от експонатите заехме от Българската екзархия. Изложбата заема целия приземен етаж на Метоха и се състои от различни по формат табла, които разказват историята на българската общност в Цариград и културно-националното дело на Българската екзархия по българските земи.
Във витрини са експонирани църковна утвар, архиерейска корона жезъл, оригинални документи, възрожденски книги и вестници, печатани в Цариград, накити от фондовете на Националния исторически музей в София. Представени са и манекени с носии на македонски и тракийски българи, както и оригиналните печатарски машини, ползвани за отпечатването на екзархийските издания. На втория етаж на Метоха е възстановена в оригиналния й вид една класна стая от някогашното училище, обновени са и другите зали. По мнението на ония, които вече имаха възможност да се запознаят с музейната експозиция, тя пресъздава обективно и атрактивно историята на Българската екзархия и българската общност в Цариград в миналото и днес.
– Проф. Елдъров, как виждате бъдещето на българските исторически светини в Истанбул, след тяхното обновяване и откриването на музейната експозиция?
– Искрено се надявам и вярвам, че обновяването на Българската екзархия, Желязната църква „Св. Стефан“ и Метоха в Истанбул ще постави началото на едно ново национално поклонничество, което ще им вдъхне живот и ще ги превърне в места на национална памет. Обаче не е достатъчно само туристическите агенции да ги включат в своите маршрути. Необходимо е и ние, българите, да обновим и укрепим нашия интерес към националното ни минало, към делото на Българската екзархия в Цариград, към дейците на Възрожденската епоха, които извършиха един истински духовен подвиг на национално духовно строителство. Ако искаме да ги разберем и да се доближим до тях, трябва и ние да се проникнем от възрожденския дух, който ни създаде и съхрани като национална общност и държава.
