Проф. Божидар Димитров е български историк, роден на 3 декември 1945г. в Созопол. Завършва история и археология в СУ „Св. Климент Охридски”.От декември 1985г. той е старши научен сътрудник II-ра степен. Назначен е за директор на Национален исторически музей от декември 1994г., изпълнява тази длъжност и до днес.
Пред екипа на Kmeta.bg проф. Божидар Димитров изрази своето мнение за паметника на цар Самуил в София, оповести какви културно-исторически проекти ще бъдат изпълнени в близко бъдеще, както и защо трябва да сме оптимисти за бъдещето на България.
– В столицата бе открит паметникът на цар Самуил, който предизвика много проторечиви отзиви. Какво е Вашето мнение за този монумент?
– Моето отношение е свръх положително! Аз бях член на Инициативния комитет, който организира честването по случай 1000-годишнинната от „кончината”- казват някои, а аз казвам „моралната победа” на цар Самуил над своя противник Василий Българоубиец.
Паметникът ми харесва. Първо като произведение на изкуството, а след това и като образ на цар Самуил, който е бележит за българската история. Личността на владетеля е колкото героична, толкова и драматична. Възникналият в последните дни спор за очите е толкова дребен, че изобщо не заслужава да му отделяме внимание. Смятам, че той ще се реши по някакъв начин.
–Защо преди това не е бил създаден паметник на друг български владетел в София?
-Не знам, наистина. От благодарност към освободителите, столицата е изпълнена с монументи в тяхна чест. В това, разбира се няма нищо лошо. Един народ трябва да е благодарен на онези, които са му помогнали да достигне до свободата си. От друга страна, обаче, това говори за ниско национално самочувствие.
Може би, наистина е дошло времето да направим, както всяка друга държава.Чехите, например, имат за емблема паметника на крал Вацлав. Дори са наименували така и площада, на който се намира. Заради това, смятам че можем да издигнем поне още няколко монумента на български владетели, свързали управлението и живота си със създаването и укрепването на българската държава. Замислен е паметник на хан Кубрат и хан Аспарух, който може да изобрази двамата владетели заедно. Планира се и реализирането на паметник на хан Крум, владетелят, който завинаги е присъединил София към територията на България.
– Как стои въпросът за връщането на костите на цар Самуил в България, задействан ли е?
– По този казус се водят сложни преговори, в които и аз участвам в качеството си на експерт.
С тази задача, главно, е натоварен г-н Марин Райков, който в момента е и посланик в Рим. За съжаление преговорите не са финализирани, защото от гръцка страна се иска замяна за костите на цар Самуил с други артефакти, но няма да издавам кои.
Искат всичко, което моите предшественици са открили. Това са главно артефакти, свързани с историята на гръцката църква. В миналото те са били „опазвани” от българите, а не са били „крадени”, както се изразиха гърците. Поради тази причина по силата на законодателството тези културни ценности принадлежат на България.
– До 20 юли продължава изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“ в Лувъра. Ще бъде ли изнесена тази експозиция и в други известни музеи в Европа?
– Да, интересът към тази експозиция е огромен от страна на редица водещи музеи извън България. Има получени покани от Турция, Хърватска, Норвегия, дори и от Австралия, колкото и странно да звучи. Задачата на Министерството е да организира бъдещи изложби на Тракийското златно съкровище зад границите на страната.
–Докъде стигна реализирането на идеята за възстановяване на войнишкия паметник край НДК?
– Според мен беше грешка да се обвърже възстановяването на войнишките паметници с паметника пред НДК. На този терен има достатъчно място, за да могат да бъдат реставрирани войнишките паметници. Що се отнася до съдбата на другия монумент, там думата има българското законодателство.
– Предстои реставрацията на Плиска. Ще запази ли комплексът своя автентичен облик, или ще бъде изцяло обновен?
– Не може да се говори за ”кич” при провеждането на подобни процеси. Категорично заявявам, че кич не се осъществява и не е осъществен никъде, може би само на едно място – в Перник. Запазването на автентичността е основната точка при реставрацията на Голямата базилика в Плиска. Последно там са провеждани възстановителни процеси през 70-те години на изминалия век, във връзка с 1300-годишнината от основаването на България. Тогавашните действия бяха в резултат на работата на починалия вече архитект- Теофил Теофилов.
Новият проект е изцяло съобразен с това, което е представлявал храмът в Плиска. Ние възстановяваме не целия комплекс, а само Голямата базилика- майката на всички български църкви, най-голямата в Европа в онова време. Знае се много добре как е била изградена и няма никакви проблеми с нейния автентичен вид.
Възстановителните процеси ще се извършат под мое наблюдение и ръководство. Ще внимавам много добре, дори камъкът ще е от същите кариери. Надявам се реставрацията да приключи до другата година по това време, но всичко зависи от това, дали ще намерим необходимите средства.
Плиска ще възвърне своя автентичен вид. Това е един своеобразен акт на възстановяване и на българската историческа памет.
– Какво е мнението Ви за начина, по който се възстановяват с европейски средства археологически паметници у нас?
– Археологическите паметници, за които говорите, поради Османското нашествие на териториите на нашата страна са съзнателно заличени. Всички запазени антични християнски средновековни градове по същия начин са ликвидирани. Ние нямаме археологически паметници. Ако трябва да бъдем честни, имаме два реда камъни в земята. От 6 000 крепости са оцелели не повече от двайсетина. Всичко останало е изравнено със земята.
Ние разполагаме само с основите. Когато имаме само тях е много трудно осъществяването на цялостно възобновяване. Може да се проучи състава на хоросана. Скоро бяха намерени чертежи на един древен архитект-Витрувий.
Няма никакъв проблем във възстановяването на т.нар. археологически паметници. За съжаление ние разполагаме единствено с основите, а само с тях не можем да предизвикаме голям интерес. Няма какво да покажем на многобройните туристи и най-вече – не можем да възстановим историческата си памет. Не е достатъчно да бъдат поставени само табели. Чрез информацията в тях хората могат само да си представят, че виждат нещо.
– Какво подготвя за своите посетители Национален исторически музей за летния сезон?
– Лятото не е най-силният сезон за НИМ, поради простата причина, че през месеците юли и август София се опразва, защото хората се насочват към морските курорти. В момента текат най-силните месеци за Музея – май и юни, когато има много посетители.
Ние се готвим за завръщането на Тракийското златно съкровище на 1-ви август. В началото на септември ще има голям интерес от страна на учениците. Реших да освободя от входна такса родители с деца до 7-годишна възраст. Имаме разнообразна програма за най-малките посетители, която може да бъде проверена, от всеки, който се интересува. Предстоят нови изложби, така че през септември Музеят ще засияе в пълния си блясък.
– Оптимист ли сте за бъдещето на България, най-вече за културното бъдеще на страната ни?
– Оптимист съм, разбира се за бъдещето на страната ни и това на младото поколение. Що се отнася до резултатите от матурите, те не трябва да изграждат цялостното ни мнение за подрастващите. Винаги е било така, просто в миналото данните не са изнасяни публично. Резултатите на учениците не дават обективен поглед върху техните знания. До голяма степен оценките са персонални и то за съответните учители.
Искате ли да Ви кажа, че на любимата си тема -”Образуване на Първата българска държава” бях оценен с „Добър“ (3,75) и когато се оплаках на проф. Николай Генчев, който е виден специалист по Българско възраждане. Той ми сподели, че е бил оценен със „Слаб“ (2), по темата, в която се е специализирал. Това беше един експеримент, в който участваха историци и са проверявали работите безпристрастно от учители от училищата. Така че, това са много субективни оценки, аз не им вярвам и не позволявам те да изграждат моето мнение. Има и нещо друго, че детето, когато излезе на изпит се притеснява, та дори и някои възрастни се чувства неудобно, а какво остава за децата. Страхът от евентуален провал оказва сериозно влияение. В един момент може да настъпи пълен блокаж, в резултат на напрежение и това е един от водещите фактори за недоброто представяне на подобни формати.
Българските деца са много умни. Аз си правя изводи от това, какви хора ми се обаждат в предаването и нарочно ги карам да посочат на каква възраст са. Много от моите телефонни събеседници в ефира са на възраст между 16 и 22 години. Голям брой момчета и момичета от училищата ми се обаждат, които казват къде учат и по задаваните въпроси си личи, че те знаят и познават добре и в детайли българската история.
– Кой е най-значимият за Вас артефакт, до който сте се докосвали някога?
– Беловата на „История славянобългарска”, която имах щастието да открия и да отвоювам за Музея, след редица тежки перипетии. Тя е една невзрачна, по днешно определение „тетрадка”. Това не е богато украсен ръкопис, но текстът в него е от голямо значение, това е „ядрената бомба на Българското възраждане”.
