Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Докторант по политология в СУ. Директор на “Галъп интернешънъл”. Работил е като изследовател, политически консултант и редактор. Част от научната мрежа на института по социология “Иван Хаджийски“.
Г-н Симеонов, какво следва оттук нататък в политическата обстановка в България?
Вече сме в политическа криза. Първо, България се намира в нов момент от гледна точка на масовото съзнание. Резултатът от изборите е явление, което тепърва ще трябва да анализираме. Историческият момент е първата загуба на ГЕРБ след 11 поредни победи срещу БСП.
Защо се стигна до този прецедент?
Когато Бойко Борисов е на власт, в обкръжението му периодично влизат по-малки играчи, които същевременно бяха по-десни. Смятам, че се е натрупало износване на партийната подкрепа на ГЕРБ, а не толкова на личностната. В ГЕРБ са подценили скоростта, с която подкрепата се е изчерпала.
Защо от ГЕРБ обявиха толкова късно своя кандидат?
Причините са много. Прецениха, че издигайки кандидата си в последния възможен момент, другите дотогава ще са се изпокарали. Второ – решиха да изчакат какво ще предприеме Слави Трифонов. Видяха, че той няма да участва на тези избори и излязоха на по-разчистения терен. Трето – искаха да спестят на кандидата си предварително одумване, което е логично и начинът е този. Четвърто – казаха си, че като издигат късен кандидат, първо, той ще разчита на партийна подкрепа, която е 2 към 1 или 3 към 2 в полза на ГЕРБ, и готово. Всичко дотук е вярно по сметка и затова казвам, че нещо извънредно се е случило междувременно. Очевидно по-бързи са били процесите на ерозия в доверието към ГЕРБ. Тоест те са направили грешката да заложат на партийното, а не на личностното. Разчитаха на подкрепата към партията и не сметнаха за нужно да излъчат ярък мажоритарен кандидат.
Според някои анализатори ГЕРБ са генерирали изключително висок отрицателен вот. Защо?
ГЕРБ издигна Цецка Цачева в момент, в който наблюдаваме ожесточено антипартийно търсене. Имаме референдум, Красимир Каракачанов – протестен вот, Веселин Марешки, който е антисистемен вот и ген. Румен Радев, който е нов, антиелитнозвучащ кандидат. Всичко това показва, че има сериозна антипарийна, антиелитна, антисистемна вълна и на този фон ГЕРБ издигна супер партиен, супер системен кандидат. В партията не осъзнаха, че огромният им резултат от местния вот през 2015 г. е бил за личности.
Появиха се мнения, че ГЕРБ са изгубили нарочно тези избори, за да опитат да сформират по-стабилно управление след време.
В мои коментари, преди повече от месец, посочвам, че за самата ГЕРБ в даден момент ще е по-добре да има преконфигуриране. Наскоро си позволих да заявя, че номинацията на Цецка Цачева изглежда като жест към левицата, за да постигне тя достоен резултат. Според мен все пак това е неволно постигнато и тук не търся конспирации.
Възможно ли е скоро да видим широка коалиция между БСП и ГЕРБ?
Не е невъзможно в средносрочна перспектива ГЕРБ да мисли за сътрудничество с БСП. Винаги е била възможна широка коалиция, но ми се струва, че такава в момента не стои на дневен ред. Първо, ако утре има парламентарни избори и ГЕРБ е в добра политическа форма, което не е толкова сложно, ще има достатъчно варианти за съставяне на кабинет дясно-център. В същото време, ако се замислим, БСП вече е с друго самочувствие и не смятам, че те сега имат голямо желание да влизат в широка коалиция, даже напротив. Създалата се политическа ситуацията е изцяло нова, внезапно интересна. Общо взето смятам, че от нищо стана нещо. С няколко неумели движения Борисов сам вкара вълка в кошарата.
Как повлия върху резултата от изборите случващото се извън България?
Новата геополитическа обстановка има голямо отражение върху резултата от изборите за държавен глава. В тази среда, обаянието на традиционните западни авторитети намалява. Нито Европейският съюз излъчва сигурност и стабилност, нито САЩ показват ясно в каква посока ще тръгнат. Като към това добавим и мигрантската криза, както и нарастващите амбиции на Русия във външната политика, на този фон в българското общество се разразяват настроения, които по-скоро преосмислят прозападния либерален консенсус. Елитът се разтовари от отговорност и я даде на публиката.
Друго, на което дължим този резултат е фактът, че в България традиционно, през определен период, се акумулират големи антиелитни настроения. Така живее българското общество.
Как си обяснявате липсата на сигнали за купуване на гласове в тези избори?
Да, наистина сигналите за злоупотреби бяха нетипично малко. Може би заслуга има и задължителният вот или пък дотолкова сме свикнали с изборните нарушения, че вече не ни правят впечатление. Но честно казано, какво значи сигнали за купуване на гласове? Това бяха избори, в които имаше доста други стимули и варианти за гласуване. Видяхте неслучайно, че за първи път толкова много гласове отидоха извън първите двама. Това показва, че вотът е имало как да бъде оползотворен и без купуване на гласове. Но все пак тепърва ще трябва да правим анализ защо желанието за покупко-продажба на гласове е било толкова ниско.
В първия тур имаше и висока избирателна активност.
Внушението за задължителното гласуване изигра своята роля. Състезанието стана внезапно интересно, а залогът стана много сериозен, след като премиерът обяви, че ще си подаде оставката при загуба. Заслуга за високата активност има и референдумът.
Какво е мнението ви за въпросите в него?
Като изследовател имам огромни резерви относно приемането на въпросите в референдума. Вероятно трябва да се намери междинен вариант. Големите партии трябва да приветстват мажоритарната система, защото тя ги фаворизира и стимулира появата на двублоковост. Във Франция съществува моделът, който предлагаме ние. Основното прозрение е, че ГЕРБ бяха особено настойчиви в повишаването на активността на този референдум, защото несъмнено те имат полза от него, както и другите големи политически формации. Искрено се надявам да се намери друг вариант на мажоритарен вот. Дали това да са системи с пренареждане, дали системи с преференциално гласуване, дали немската система, която е преимуществено пропорционална, но се държи като мажоритарна при персонализацията… Всичко това са варианти, но мажоритарна система в два тура такава, каквато се предлага от референдума, стимулира двублоковост. Добре, нямам нищо против. Това означава стабилно управление и ясна отговорност, но ми се струва, че хората ще очакват друго. Обществото иска триумф на личността, а от двублоковото управление има само тържество на партиите.
Смятам, че е редно субсидиите за партиите да се преразгледат. Но все пак ние приемаме ли, че партиите са структури на гражданското общество, които представляват нас и трябва да имат публично финансиране? Ако е така, нека да получават субсидии. Ако приемем, че партиите са изначално зло, тогава казваме, че и либералната демокрация е зло.
Колко време според вас ще издържи коалицията на патриотите?
Мисля, че при тях има възходяща инерция и би трябвало да останат заедно дълго време. Това говори логиката, но понякога в политиката нещата не се случват логично и политическият инженеринг може да разклати и най-здравия съюз. Според мен обаче коалицията на патриотите засега е застрахована от такива подбуди и е на гребена на вълната.
Смятате ли, че ефектът върху България от избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ се преекспонира твърде много?
Аз не мисля, че Румен Радев е непригоден за западните ни партньори, даже напротив – мисля ,че те, меко казано, нямат нищо против издигането му за президент. Като цяло западните ни партньори още не са определили ясно посоката, в която ще действат, затова е рано да кажем с точност как изборът на Тръмп ще рефлектира върху случващото се у нас.
