
“Ново разделение на нацията се търси със създаването на партия “Помак”, каза във Велико Търново президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов. “Тази политическа инициатива е обречена, но не е изключено тя да създаде напрежение.Това е част от политиката на разкол, която някой упорито подклажда в българското общество като цяло. Използването на тази дума обижда много от българските мюсюлмани и не бива да се използва повсеместно”, заяви Първанов. В старата столица той участва в дискусии за културно-историческото наследство и за държавността.
Всички идеи след финала на разговорите, които Първанов провежда в страната, ще бъдат качени на специална интернет-платформа, която ще тръгна от следващата седмица, обеща той. Според бившия държавен глава са нужни спешни промени в законодателството, свързани с Консултативния съвет по национална сигурност при президента, препоръча Първанов.
Съветът трябва да стане по-работещ и ефективен, защото не може един партиен лидер да блокира работата му. “Консултативният съвет трябва да може да взема решения, задължаващи всички институции и партии, а не просто да излиза с препоръчителни становища. Не само БСП, но и всички останали партии очевидно не били в кондиция, което бил и основният проблем на политическата система у нас. Едно от нещата, които трябва да се случат, е радикална промяна на партиите.”, заяви Първанов.
“Цел и амбиция на моя екип е да търси оздравяване на политическата система, нов тип консолидация, но на друга, здрава основа”, посочи Първанов. Той уточни, че подкрепя правителството и му желае успех и пълен мандат, за да изпълни поетите ангажименти. Според експрезидентът трябва да се наеме адекватна група, която обстойно да прочете Конституцията и да отметне нейните точки на промяна.
Според Първанов сегашната Конституция е адекватна за времето на проход през последните 24 години. Тя е помогнала за възходящото икономическо и законодателно развитие на България, но не пасва активно на сегашната държавна ситуация. Основното, което трябва да се промени според него са възможността на президента като мажоритарно избран лидер да може да организира национални референдуми, без да е нужно да има съгласието на парламента, който освен това избира и как да формулира въпроса към народа.









