Теофан Райнов е роден в Карлово през януари 1837 г. Баща му, учителят Райно Попович е родом от Жеравна, но намира в Карлово благодатно поле за изява. Майка му Анастасия Гешова е от големия карловски търговски род Гешови. През 1869 г. Райнов е връстник и съученик на Васил Левски. Първоначално учи във взаимното училище и в гръкоеленическата школа при баща си. През 1851 г. постъпва в училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив, което завършва през 1855 г. и заминава за Цариград, където започва работа в търговската кантора „Братя Гешови”. През 1858 г. умира баща му и Теофан Райнов заминава за Виена при вуйчо си Христо Д. Гешов. Тук се записва да учи във висшето търговско училище. Успоредно с това работи, като счетоводител в търговската кантората.
През 1860 г. умира вуйчо му и Теофан Райнов наследява крупната търговска фирма. През 1862 г. се среща с Раковски и се посвещава на революционното дело. През 1863 г. Райнов се жени за Елисавета Манова от Казанлък. Две години по-късно при раждането на единствения ми син, тя почива. Не след дълго умира и детето.
Теофан Райнов се включва активно, като водач на българската емигрантска колония във Виена в Плана на Раковски за освобождението на България. През 1862 г. той отпуска 1500 минца за закупуването на оръжие и за окомплектоването на Първата българска легия в Белград. Въпреки проявения героизъм от легистите в избухналите боеве между турци и сърби, на 7 септември 1862 по заповед на военния министър на Сърбия и в изпълнение на решенията на конференцията на Великите сили Българската легия е разтурена.
През 1862г. Теофан Райнов е изпратен от Раковски в Италия, за да изучи тактиката на италианското национално-освободително движение. През същата година Джузепе Гарибалди предприема поход от остров Малта срещу Неаполитанското кралство . Всред волонтирите е Теофан Райнов. Той се проявява, като герой в боевете и получава званието капитан. След края на похода се завръща във Виена. През септември 1864 г. търговската кантора „Гешов-Райнов” обявила фалит. Райнов е задържан от виенската полиция с мотива, че умишлено е предизвикал фалита и е даден на съд. Въпреки блестящата му защитна реч, той е осъден и близо година лежи в затвора. Научавайки за съдбата на сина си, във Виена пристига майка му и поисква аудиенция от императора. Впечатлен от разговора си с нея Франц Йосиф нарежда освобождаването на Теофан Райнов. Той се завръща в България и се установява в Пловдив. През 1867 се отправя за Цариград където се включва в борбата за независима българска църква.
През 60 и 70-те години на ХІХ век българската революционна емиграция във Влашко организира няколко чети, които преминават Дунава и водят тежки боеве с турските потери. Това кара европейската прогресивна общественост да заговори за поробените българи с чувство на състрадание. Разтревожен от тези факти през 1863 г. султан Абдул Азис разпорежда на великия везир Али паша да се организира ефективна шпионска мрежа сред българската емиграция, която да информира турската полиция за всичко ставащо в нея. За целта Али паша назначил адвокат Манол Иванов за шеф на разузнаването сред българите и му наредил да намери още доверени хора за каузата . През есента на 1868 г. Манол Иванов предложил на Теофан Райнов и д-р Миркович, живущи в Цариград, да станат турски шпиони. На срещата тримата се договорили, вместо да предават българските емигранти на турската полиция, да им помогнат да избегнат турското правосъдие!
Така се родила първата в България организация за шпионаж и контрашпионаж. Започнало драматичното надиграване с турското разузнаване. Теофан Райнов заминава за Румъния с агентурното си име Иван. Като главен турски шпионин под прикритие той има за задача да разузнава настроенията всред българската революционна емиграция. Узнавайки сведения за намеренията на турската власт, той обаче своевременно ги предава на революционните дейци в румънската столица. Поддържа връзки с Раковски, Каравелов, Левски и Иван Касабов. Крупни суми, които му са дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той ги дарява за закупуване на печатница и издаване на вестниците “Дунавска зора, “Ле Етеоалд Ориент”, “Народност” и „Свободна България”. Освен това отпуска крупна сума за революционната обиколка на Левски в България. Същевременно с това изпраща в Цариград рапорти до шефа на турското разузнаване, пълни с неверни факти за българската революционна емиграция в Румъния. На 25 март 1869 г. Райнов участва в учредителната сбирка на БРЦК, на която се обсъжда положението у нас и се приемат план за революционни действия за освобождението на българския народ.
На това събрание се взема решение да се изпрати делегация от двама души, за да се среше с видни революционери, живеещи в Западна Европа и да потърси от тях съвет, по какъв начин да се извърши освобождението на българите. В изпълнение на това решение през юни 1869г. Теофан Райнов заедно с Райчо Попгръблев заминават за Западна Европа. Те се срещат в Женева с руските революционери Александър Херцен, Михаил Бакунин, Сергей Нечаев и Николай Жуковски. Говорят с тях за революцията и бъдещата форма на държавното управление и обществена уредба на свободна България. От Бакунин те получават препоръчителни писма за Джезепе Мацини, за да ги приеме. Заминават за Лондон, където се срещат с идеолога на “Млада Италия”, за да обсъдят въпроса за освобождението на поробения български народ. Мацини им връчил писмо от Гарибалди, в което той изразява готовност да се яви със своите волонтирски дружини в Балкана, щом българският народ се вдигне на бунт. Шефът на турското разузнаване узнал , че Теофан Райнов е пребивавал в Женева и Лондон.
И решава да изпрати във Влашко гърка Николаиди, за да го разконспирира и ликвидира. Теофан Райнов узнава за това и чрез Добри Войников нарежда на група хъшове да проследят гърка и да го ограбят и набият. Разкритият Николаиди решил да не се оплаква в полицията и да се завърне в Цариград. Съобразителният Райнов светкавично написал гневен рапорт до своя шеф в шпионската организация Манол Иванов и го помолил повече да не изпращат такива неопитни хора като Николаиди, които с безумното си държание ще компрометират шпионската му дейност сред българската емиграция във Влашко. Разбира се, този доклад бил предназначен за очите на ръководителя на турското разузнаване – Шнайдер. Затова и Манол Иванов мигновено препратил рапорта на Шнайдер в Цариград .
След предателство бил арестуван доктор Миркович, който е хвърлен в затвора и подложен на жестоки изтезания. Узнавайки за това Теофан Райнов заминал за Цюрих. Като разбрал за двойната игра на българските си шпиони, великият везир Али паша веднага разтурил шпионската организация. След смъртта му през 1872 г. Райнов заминава за Цариград. През есента на 1872г. Теофан Райнов, чрез протекцията на няколко цариградски големци е назначен за главен управител на Барон Хиршовата железница в Пловдив. На този пост той остава да 1877г. Използвайки служебното си положение той назначава на работа редица верни на революционното дело, лица, които укриват по гарите издирваните от турската полиция, апостоли от Старозагорското и Априлското въстания – Захари Стоянов, Георги Икономов, Панайот Волов и др. През пролетта на 1877 г. Теофан Райнов е заподозрян от турските власти за извършване на конспиративна дейност. Разбрал за готвения му арест той заминава за Триест. От там се озовава в Букурещ. Взема участие в Руско-турската война 1877-1978 г., като военен чиновник в канцеларията на руския императорски комисар, княз Черкаски.
След Освобождението е назначен за окръжен управител на Карлово. През 1879 г. е издигнат за префект на Пловдив. В следващите години последователно е назначаван на редица високи длъжности . От октомври 1882 г. до януари 1883 г е помощник кмет на София. След това е околийски управител на Омуртаг, окръжен управител на Хасково, Бургас, Силистра, Видин, Свищов, Разград, Трън, Севлиево, Пазарджик и Кюстендил. За приноса му за изграждане на българската държавност през 1890 г. е награден с орден „Св.Александър”- 5-та степен с грамота .
След своето пенсиониране, през 1889 г. се завръща в Карлово. Включва се активно в обществения живот. Първият български двоен агент умира на 18 септември 1910 г. на 73 годишна възраст.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
