Връзката между финансовия и реалния сектор в България все още не се получава. Финансовият сектор в съседката ни Румъния за миналата година е дал 3 пъти повече нови кредити в сравнение с българската банкова система. Това заяви бившият финансов министър Симеон Дяноков по време на деветата дискусия от кампанията “Да! На българската икономика” на тема “Да! На българските региони”, която се проведе днес в Пловдив. По думите му, статистиката е подобна и за Словакия и Унгария.
Сред обсъжданите теми на форума, организиран от КРИБ и “Стандарт” бяха “Пловдив – инвестиционна дестинация. Възможности за регионален икономически растеж”, “Планът „Юнкер” – нови възможности за регионално развитие”, “Европейските инвестиции – шанс за българските региони”, “Финансови политики за стимулиране на българския бизнес да инвестира в България”, “Тракия икономическа зона (ТИЗ) – предимства и предизвикателства”, “Шестте индустриални зони, включени в ТИЗ – нови възможности за инвестиции”, “Кадрите – проблем № 1 за бизнеса”, “Инфраструктура и транспорт – мерки за подобряване”.
“Нашата банкова система дава едва една трета от кредитите, които би трябвало да отпуска на бизнеса, така че нещо куца”, категоричен е Симеон Дянков. Според него, БНБ дълго време, в разгара и след кризата в Еврозоната, е била твърде пасивна и това се отразява на инвестиционния климат и до момента.
Дянков припомни, че държавната политика за големи инфраструктурни проекти трябва да се смеси с политика на регионално ниво. Като пример в това отношение той изтъкна именно региона на Пловдив, който през последните години се превърна в индустриална столица на България.
Изграждането на вторична инфраструктура е решаваща за постигане на икономически ръст от порядъка на 4-5 процента, смята още Дянков. По думите му след построяването на магистралите “Тракия”, “Марица” и “Струма” остава обаче въпросът как от тях да се стигне до конкретните заводи и индустриални зони. По този показател България изостава в сравнение с Румъния, където значителна част от вторичната бизнес инфраструктура вече или се строи, или е изградена.
Затова в новия програмен период сериозен ангажимент и на държавата, и на общините трябва да е именно работата по вторичната инфраструктура. По думите на Дянков е време финансовото министерство вече да мисли стратегически как в тази инфраструктура да се впишат нови промишлени мощности, като например индустриална зона “Тракия”, която се развива в Пловдивския регион.
Над 2 млрд. лева са инвестициите на бизнеса в над 100 завода край Пловдив, припомни от своя страна председателят на учредения преди 2 месеца регионален клон на КРИБ в Пловдив Елза Маркова. Само за 2016 г. обявените планирани инвестиции са над 100 милиона лева, подчерта тя.
“Миналата година България бе втора по усвояване на средства от еврофондовете, по новите програми обаче засега се бавим. Трябва да настъпим на педала. Имаме да усвояваме 32 милиарда лева”, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, която бе гост на дискусията. Тя представи Инвестиционния план за Европа, известен още като “Плана Юнкер”.
Като изиключително важно определи Георгиева развитието на частния сектор и частните инвестиции, както и работата за подобряване на инвестиционната среда.
Засега България се вписва добре в новия програмен период, като успя за кратко време да сключи три споразумения за малки и средни предприятия, припомни Георгиева. Две от тях вече работят, третото се довършва в момента. “За нас това е много важно, тъй като знаем, че малките и средните предприятия разкриват най-много работни места. В Пловдив също повечето предприятия са в тази категория”, подчерта еврокомисарят.
Общият обем на финансиране е близо 200 милиона евро. Прави много добро впечатление бързото включване на фирми, подчерта Георгиева. По първото споразумение вече има 200 одобрени проекта. Те са от сферите на преработвателната промишленост, селското стопанство, търговият на едро и на дребно. Тоест има разнообразие на проекти, които вече са получили финансиране.
“За да имаме успех и с инфраструктурната част за големи проекти на плана “Юнкер” – на стойност над 25 милиона, е необходимо да представим такива проекти, които се вписват в критериите. Първите представени проекти бяха държавни, а идеята е да се доведат до реализация разработки на общините или на частни предприятия. Частно-държавното партньорство на равнище община – частни фирми е особено предпочитано по плана “Юнкер”, каза още Георгиева.
Според нея има потенциал за такива проекти – и във вторичната инфраструктура, и в транспортната инфраструктура – например развитие на летището в Пловдив, в сферата на енергийната ефективност и т.н. По думите й България е постигнала много добри резултати в програмата за саниране, инвестирани са 1 млрд. лева, а търсенето е много голямо.
“Коригирахме прогнозата си за българската икономика нагоре, през тази година очакваме ръст от порядъка на 2 процента, а догодина – 4.5 процента. Това е по-добре, отколкото като цяло в Европейския съюз”, отбеляза Георгиева. По думите й обаче страната ни изостава от гледна точка на нашите потребности. Ако искаме да настигаме тези, които живеят по-добре от нас, ни трябва растеж над 4.5 процента. Постигането му би могло да стане с бързо и резултатно усвояване на средството по еврофондовете.
“Знаем къде са ни проблемите. Имаме недовършени реформи, както и все по-сериозен проблем с работната сила”, допълни Георгиева.
