27-годишно момче, студент по медицина в Пловдив, карал приятелката си да носи забрадка против волята й, прибягвал и до насилие. Този случай отново бе дискутиран в публичното пространство през миналата седмица. Фондация „Джендър алтернативи“, която е работила с момичето, разказва за този и още подобни случаи на домашно насилие и за начините да се справим с агресията. Kmeta.bg разговаря с Рада Еленкова – Рашева от неправителствената организация.
-Наскоро отново в публичното пространство се разпространи информация за случай на домашно насилие, в който са замесени турски студент и българка. „Джендър алтернативи“ се е занимавала с казуса преди години. Можете ли да разкажете дали често имате подобни сигнали и как обикновено се развиват подобни случаи?
-В Консултативния център за превенция и преодоляване на домашното насилие на Фондация „Джендър алтернативи“ – гр. Пловдив, ежедневно се предоставя помощ на лица, пострадали от домашно насилие. Данните ни сочат, че над 85% от пострадалите са жени, което потвърждава факта, че този вид насилие е насилие, основано на пола, тъй като в голямата си част е насочено към жените.
Много от насилниците споделят патриархални разбирания за взаимоотношенията между половете и това е предпоставка за доминация над жените. Те се изживяват като „глава на семейството“ и смятат, че са в позицията да налагат своите правила, без да се интересуват от мнението на другите членове. Развитието на един такъв случай обикновено започва от психически натиск и манипулация до физически и икономически контрол.
Изразяват се в обиди и заплахи до ограничаване на свободата, побой и отнемане на финансовите средства на жертвата. Традиционните разбирания за запазване на семейството „на всяка цена“, често в името на децата, са една от причините за тишината около домашното насилие.
-Казвате, че сте помогнали на момичето. Как стана това?
В конкретния случай, на момичето беше предоставена юридическа и психо-социална помощ. Беше насърчена да търси правата си по законов ред, като заведе дело по Закона за защита от домашното насилие. Това й осигури защита от насилника, изразена в извеждане на извършителя от общо обитаваното жилище, забрана той да приближава нея, местоработата й и местата за социален контакт, както и да се въздържа от актове на домашно насилие вбъдеще.
-Има ли случаи, при които мъже ви сигнализират за домашно насилие, извършвано върху тях?
Да, има. Мъжете по-трудно говорят за проблема с домашното насилие, поради съществуващи джендър стереотипи. Най-често става въпрос за уреждане на родителски права, психологичски натиск или манипулация.
-Имате ли наблюдения дали домашното насилие на религиозна основа е свързано с конкретна религия (т.е. предимно от мюсюлмани, християни, юдеи и др)?
Не, нямаме такива наблюдения, домашното насилие е заучено поведение и много често се възпроизвежда през поколенията. Нашата работа е да осигурим помощ на всеки нуждаещ се, независимо от религиозните му убеждения.
-Реагира ли българското общество адекватно на случаите на домашно насилие?
-Съдейки по коментари от дискусионни форуми в интернет медии по темите за домашното насилие и насилието основано на пола, считам, че съществува изначално неразбиране за същността на проблема. Често се счита, че жертвата на домашно насилие сама си е „просила боя“, че е предизвикала насилника, че един шамар не е насилие.
Трябва да се подчертае, че няма извинение за домашното насилие. Актовете на домашно насилие са израз на слабост и липса на капацитет за справяне с проблема по мирен начин, основан на диалог и уважение. Необходими са джендър образование и такова по сексуално здраве и права в училищата, за да може младите хора да имат адекватна информация за това какво са здравословни интимни и семейни взаимоотношения, а не да пресъздават традиционните стереотипи за ролята на мъжете и жените в обществото.
-Защо жертвите са склонни да стоят в ситуация на насилие и изпитват срам от това?
Вече уточнихме, че домашното насилие е насилие, основано на пола, тъй като засяга основно жени. Причините обикновено идват от детството и зависят от това в какво семейство е израснала потърпевшата.
Ако тя е израснала в среда, в която побоите от страна на бащата върху майката са ежедневие, тя обикновено заема страната на майката. Става свидетел на послания като: „Една съпруга трябва да търпи и понася насилието, да се подчинява и грижи за семейството. Ти като дъщеря също трябва да търпиш“.
Същото важи за ситуациите, в които момчето става свидетел на домашно насилие в семейството. Обичайно то се идентифицира с бащата и копира неговото агресивно поведение, което се превръща в модел на възпитание и поведение.
Много жени вярват, че носят вина за насилието и че са го предизвикали със своите действия. Те оневиняват насилника и смятат, че ако променят своето поведение, насилието ще спре. Има жени които считат, че упражнявайки насилие, партньорът им показва силните си чувства към тях и насилието е доказателство за „любов“.
Страх от насилника, че може да я открие, да я убие или нарани нейни близки също е фактор за търпене на насилието. Много жени се страхуват от неизвестността и смятат, че няма да могат да се справят сами. Зависимостта от насилника обикновено е икономичекска и емоционална.
В много случаи липсва подкрепяща среда – жертвите на насилие живеят в принудителна изолация или сами си налагат такава от срам пред близки и приятели. Има истории, в които семействата на жертвата я насърчават да остане при насилника и близките я убеждават, че във всички семейства това се случва и че дори и да го напусне, в следваща връзка отново ще е насилвана.
Оставането при насилните заради децата също е често изтъквана от пострадалите причина. Страхът, че никой няма да й повярва за насилието или че ще бъде обвинена за него, я възпира от адекватни действия. Липсата на информация за това, как може да защити правата си, е пречка пред откъсване от агресора. Манипулацията от страна на насилника, че ще сложи край на живота си или че ще отнеме родителските й права върху децата, играе голяма роля при житейския избор на една насилвана жена.
-Има ли механизъм, по който жертвите на домашно насилие могат да преодолеят страха от насилника, който е особено силно изразен при физическо насилие?
-Най-добрият механизъм за защита е да потърсите професионална помощ за справяне с насилието. Обърнете се към полиция, социални служби или неправителствени организации, специализиращи по темите за домашното насилие и човешки права. Услугите на Консултативния център на Фондация „Джендър алтернативи“ са достъпни и безплатни за всички граждани, пострадали от домашно насилие или дискриминация.
В центъра работият екип от седем юристи с опит в защитата на човешките права, двама психолози и един социален работник, специализиращи в защитата на правата на жените и двама филолози, ангажирани с координационната и техническа дейност на фондацията. Услугите, които предоставяме целят излизане от кръга на насилието. Важно е да се разбере, че то не е частен проблем, а засяга всички нас.
-Как можем да помогнем на свой близък, който е изпаднал в ситуация на зависимост от насилник?
-Попитайте директно за плановете му/и. Дайте му/й възможност да говори свободно за това. Никога не осъждайте за взетото решение, а покажете своята подкрепа и притеснение. Насърчете пострадалите да споделят и да потърсят професионална помощ. Дайте им телефони за консултация и интернет адреси за информация.
-Каква трябва да бъде реакцията на жената или на мъжа, които са жертви на форма на домашно насилие на религиозна основа?
Всеки човек има правото да се чувства в безопасност и да разполага със свободата да взема собствени решения. Пострадалите от домашно насилие е добре да потърсят професионална помощ, която ще им помогне да осъзнаят динамиките на насилието, да разберат причините за напрежението у дома и да научат как законът ги защитава. Дори да не предприемат веднага действия, трябва да помнят, че информираността е силно средство за защита, което помага за тяхната безопасност!
