Ако се опитате да обясните на някой чужденец системата на минималните осигурителни доходи, той ще ви гледа неразбиращо. Ако му кажете, че дори има случаи, в които осигурителният доход е по-висок от реалната заплата, вече ще предизвикате истинско изумление.
България неведнъж е предизвиквала критики от страна на Европейската комисия и Международния валутен фонд заради тези практики. Основните съвети от международните институции (последните са отпреди няколко месеца) са за преразглеждане на системата на МОД, тъй като води до негативни последствия за заетостта, особено на нискоквалифицираните работници. Нещо повече, правителството се съгласи с критиките и преди година прие доклад, който предвижда усъвършенстване на механизма за определяне на МОД. И въпреки всичко, за 2016 г. отново бе договорено МОД да се повишат по същия съмнителен начин и то с двойно по-голям ръст спрямо този за 2015 година.
Средното увеличение от 8% за 2016 г. идва от направените договорки между синдикати и работодатели в 47 икономически дейности (от общо 85), които обхващат над 1 млн. осигурени (54% от всички). Първо, процесът на договаряне е порочен и в някои случаи договарящите не са представителни, т.е. възможно е споразумението за цяла икономическа дейност да се подпише от организация, която представлява, например,пет фирми или 1/4 от работниците в сектора. Второ, веднага се заговори и за административно повишаване на МОД и за икономическите дейности, в които няма споразумение, със средното увеличение от 8%, което означава, че решенията ще засегнат цялата икономика.
Трябва да се отбележи, че през 2015 г. тази практика отново се възобнови, след като през 2013 и 2014 г. средния процент увеличение на праговете не се разпростираха върху секторите, в които не е постигната договореност. Въздържането от повсеместно повишение на праговете през 2013-2014 г. беше обосновано с трудното възстановяване на пазара на труд и бе прецедент от началото на въвеждането на МОД през 2003 г. По време на кризата имаше кратко замразяване и на минималната работна заплата през 2009 и 2010 г., но после тя отново започна стремглаво да расте и през 2016 г. ще бъде двойно по-висока от тази през 2008 г.
Това показва, че очевидно негативният ефект от изкуственото повишаване на доходите се забелязва и от управляващите, но популизмът и измамата, че по този начин хората получават повече пари, а хазната се пълни, вземат превес. Напротив, случва се точно обратното. Административното увеличаване на доходите (без подобно увеличаване на производителността на труда) влияе на хората около минимумите и заради него много хора вероятно ще изгубят възможността си изобщо да се включат на пазара на труда, други ще останат безработни, а трети ще преминат в сивата икономика. Такова е и мнението на работодателските организации, които тази седмица се обявиха против системата на МОД, именно защото увеличаването на разходите за труд ще доведе до скок на крайните цени, съкращения на нискоквалифицираните работници и преназначаване на длъжности с по-ниски прагове или на непълно работно време. Министърът на труда веднага измисли решение – вместо МОД, да се договарят МРЗ по сектори. Естествено, това лекомислено решение още повече ще опорочи определянето на цената на труда, а министърът явно продължава да счита, че може да увеличи доходите в икономиката просто с решение за увеличаване на доходите.
Може да се очаква, че изкуственото повишаване на разходите за труд чрез административното увеличение на МОД и МРЗ ще спъне сериозно възстановяването на пазара на труда, което започна миналата година. Последните данни до средата на 2015 г. показват, че то вече забави своя ръст, а двойното увеличаване на ръста на МОД и третото повишаване на МРЗ за 12 месеца, които се очакват от началото на 2016 г., ще бъдат огромна спирачка пред възстановяването на заетостта и намаляването на безработицата.
