
Тайните на миналото ще разбулва от 10 февруари Регионален исторически музей (РИМ)-Велико Търново. Музеят ще представи сакралното и сексуалното в праисторията чрез непознати и любопитни предмети от своите фондовете. Рубриката “Непознатото наследство” (Из тайните на миналото) ще е ежемесечна, а предметите ще бъдат експонирани в специална витрина в музей “Възраждане и Учредително събрание”, съобщава сайтът на РИМ- Велико Търново.
Историите на предметите – експонати, ще се разказват виртуално чрез 3D анимация в 5-минутни клипове. “Сакралното и сексуалното в праисторията” е посветена на месеца и празника на любовта.
В мирогледа на древните хора важно място заемат представите за възпроизводството и плодородието. От тях основно зависи тяхното съществуване и благополучие. Идеите за сексуалността, за мъжкото и женското начало, за божествения акт на съзиданието намират отглас в праисторическото изкуство и в тайнствените обреди с култово-магична насоченост.
Свидетелство за тях са намерените археологически артефакти, открехващи вратата към една отдалечена епоха, обвита в мистичната непроницаемост на отминалото време. Изобразяването и проявяването на сексуалността в древните общности по българските земи олицетворява представата за оплодителните сили, които се свързват с мъжкото начало. Още през новокаменната епоха в рисуваната с бяло керамика има композиции, които представят фалически символи (бога Небе), оплождащи земята.
И през каменно-медната епоха едни от най-разпространените символи на плодородието са фалосите и фалосовидните предмети. При създаването им праисторическите хора са се водили от познанията и наблюденията си, затова голяма част от керамичните фалоси безспорно копира анатомичните подробности на мъжкия полов орган. Познати са екземпляри с малки размери (3-4 см.) и отвор в долната част, които най-вероятно са били амулети за благоприятното развитие на оплодителните или детеродните органи на подрастващите.
Възможно е подобни амулети да са носени от юношите, достигнали възрастта на половата зрялост или от млади брачни двойки за по-голяма плодовитост, а защо не и за допълнителна полова мощ. Твърде вероятно е също хората, натоварени със задачата да засеят подготвената земя или задължени да съхраняват семето до времето на сеитбата, да носят такива амулети с надеждата за по-богата реколта.
Във фонда на музея се съхраняват фалоси и фалосоподобни предмети с различна големина и качество на изработка. Най-ранният предмет, датиран 6000 г. пр. Хр., е открит в раннонеолитното селище Джулюница-Смърдеш, Великотърновско. Той принадлежи към т.нар.”лабрети”, които са носени като висулки-амулети, символизиращи мъжката сила и издръжливост, достигнатата полова зрелост и потентност. Изложената лабрета е с по-големи размери и фалическа форма и представлява жезъл, който вероятно е бил притежание на вожда и жреца на общността. С него се свързва осигуряването на реда и благополучието. Предметът е открит в малка яма и представя нагледно тази древна идея – свещения брак между плодотворното начало (ямата-вулва) и оплодителните сили (фалоса) .
По-големите по размери фалоси от късния неолит, при които липсват анатомически детайли, могат да бъдат интерпретирани като стационарно поставени идоли в религиозната практика на древните хора. Може би, поставени в домашния олтар или до огнището, те са олицетворявали огъня, който опложда пещта (утробата), от където се получава новото начало – хлябът или приготвяното ястие.
По-голямо участие в ритуалите, свързани с култа към оплодителните сили, вероятно притежават тип фалоси от късната каменно-медна епоха. Те са с реални размери и изключително добре огладената, дори излъскана повърхност. Предвид тези факти може да се предположи използването им като инструмент за дефлорация при достигане на полова зрялост на девойките.
Фалосът се явява символ на бъдещото плодородие, което трябва да се предаде на превърналата се в жена девойка, продължителка на рода. Възможна е и друга интерпретация – участието на бездетни жени в подобни мистериозни обреди на съвкупление с божествената същност, олицетворявана чрез фалоса и неговата оплодителна сила. Този акт е вид “свещен брак” за осигуряване на бъдещото зачатие и появата на новия живот.









