Стойко Станев е русенецът, който се включва в гайдарските надсвирвания в Родопите. Вече втора година е участник в гайдарските събори в Гела, Райково и Равногор. В Смолян и околните села е известен с почти страховитото име Стою Русчуклията, но всъщност той е 26-годишен студент, завършил информационни технологии и мрежи в град Орхус, Дания, разказва сайта „Здраве да е“.
Трябваше да отида в тази далечна страна, за да оценя родното и да разбера, че красотите на България ги няма другаде по света, казва Стойко. Историята на младия компютърен спец звучи като приказка по родолюбие, а той самият е толкова влюбен в Родопа планина, нейните песни и най-вече в родопската каба гайда, че си струва повече хора да прочетат за него.
Докато учи компютри в Дания, се запознава с български студент, родом от Смолян, който свири на гайда. Не е сигурно дали точно той го запалва по родопските чудеса, но точно по това време Стойко разбира от медиите, че прочутият Роженски събор е възобновен след девет годишно прекъсване. Студентът от Дания взема решение да отиде на събора и го прави през лятото на 2015-а годна. Обяснява, че съборът е създаден в края на деветнадесети век от отец Ангел Инджов с идеята да събира на роженските поляни всички родопски родове. Там, на тези поляни, Стойко за първи път чува звука на родопската каба гайда и се влюбва в плътния й глас. Остава в плен на изпълненията на оркестъра „101 каба гайди“ с ръководител Костадин Илчев, в който свирят от деца на 6-7 години, до старци.
Сред най-възрастните гайдари е 87-годишният Стою Чонгаров, един от основателите на някогашния оркестър „100 каба гайди“ и майстор на каба гайди, а сред най-малките гайдари е един от внуците на ръководителя на възобновения състав, който започва на 4-годишна възраст, разказва Стойко.
След тридневната магия на събора, студентът по информационни технологии и мрежи решава, че ще си купи гайда и ще се научи да свири. Поръчва първата по интернет, но не успява сам да я настрои и разсвири. Това не го отказва и на следващото издание на роженския събор през 2016-а година, момчето от Дания отново идва на родопските поляни, този път с ясен план за действие. Купува нова гайда директно от майстор на каба гайди от Широка лъка, отива в Смолян, за да кара там стажа си като компютърен спец, и започва да взема уроци по гайда. По време на 6-месечната си учебна практика, Стойко ходи три пъти седмично на уроци при Маргарит Маргаритов, който му дава основата като гайдар. Остава почти година в Смолян, за да усъвършенства свиренето си и да стигне едно прилично ниво на изпълнител, както сам обяснява.
Сега Стойко има четири гайди, две от които са направени през далечните за него 1958 и 1960 година. Научил е над тридесет родопски автентични песни, които свири на гайда, има любими песни, като „Сос ма караш, майчинко“/Защо ме караш, майчице/, но признава, че негов приятел знае над 500 родопски песни, а друг – над 1000, така че Стойко има още да учи. За да поддържа техниката си и подхранва мерака си, Стойко се събира с десетина приятели гайдари, за да свирят. Сбирките са ежегодни и във Варна, тъй като повечето от групата работят там. Иначе са родом от Смолян, Наречен, Асеновград и Русе.
Отделно от варненската група, Стою Русчуклията се включва в надсвирвания в село Гела. Заедно с 70-80 гайдари пък участва в отбелязване на годишнина от смъртта на видния гайдар Васил Бебелеков, живял и работил в Америка, разпространявал изкуството на каба гайдата сред българи и американци. Стойко се включва и в празниците по отбелязването на Сирни заговезни в квартал Райково. Свирнята е пред сградата на читалището, на 26 февруари, а самият обичай се нарича Пустове, разказва русенецът. Миналата неделя, на 15 юли, Стойко участва в надсвирването в село Равногор. Това е петото гайдарско надсвирване в Западните Родопи, основано от певицата Валя Балканска и гайдаря й Петър Янев, уточнява Стойко. Младият гайдар е и член на сдружението “Родопски хайдути“ от Смолян, чиято мисия е съхраняване на българската история и българските традиции.
Питам Стойко какво е за него родопската гайда? Отговорът е : чувствам я като близък приятел и спътник в живота. На родопски диалект добавя, че гайдата е „ и за бално и за драчко“, тоест „ и за тъжно и за весело“. С известна болка споделя, че в Русе се чувства като с вързани ръце, защото не може да свири. Звукът на гайдата пречи на съседите.
Добре е че я има Родопа планина, която го тегли като магнит към себе си и Стойко ще направи избора си, къде да живее и работи. Вече има предложения за работа от три компютърни фирми.
