Левски, макар и 144 години след своята гибел, продължава да изпълнява по един апостолски начин това, за което даде живота си – да ни обединява. Това каза в Ловеч Христинка Богданова, праправнучка на Яна, най-голямата сестра на Васил Левски. Тя бе гост в дискусия за Левски и нашата съвременност в Клуба на дейците на културата.
„Намирам начин да почета искрено и с цялото си сърце паметта и живота на Левски, като говоря с хората за това, което ни завеща с живота си този българин – да живеем честно и достойно“, каза Богданова. Според нея той не е бил жертва, нито се е саможертвал, а е направил осъзнат избор. Знаел е по какъв път трябва да мине, знаел е препятствията, с които ще се сблъска и изборът му е въпрос на вътрешна убеденост, на огромна вяра, която е имал в себе си, в българите и в Бог.
„Идеята за свободата, която ни завеща и за която се бори, не е просто въпрос на политическа организация или формална уредба, а е действително състояние на духа така, както беше и при него. Само свободен по дух човек може да извърши това, което той извърши“, каза Христина Богданова.
Историкът Теодор Тончев от Регионалния исторически музей подчерта, че по време на своята апостолска организационно-политическа работа в Българско по изграждане на комитетската мрежа Васил Левски действа, пише и говори с ясното съзнание, че ще заслужи място в българската история. Тончев цитира думите на Апостола към войводата Филип Тотю: „Историята няма да прикачи заслугата ми други му”.
Историкът се спря на посланията на Апостола в запазената от времето 1871 – 1872 г. кореспонденция, в която се намират в завършен вид неговите идеи, мисли и представи за освободителното дело и бъдещето на България. „Идеите в тези писма звучат актуално във времето и поради тази им непреходност, те носят характера на поучения и завети към бъдните поколения“, каза Теодор Тончев. Според него и пред султанските съдници, и пред грозното бесило, което се асоциира с кръста на Голгота , Левски не само показа , че е несъизмерим с останалите подсъдими комитетски дейци, но по един категоричен начин защити бъдещия си статус на най-тачен национален герой – не измислен и фалшив, не до неузнаваемост легендаризиран и митологизиран, а пълнокръвен и реален.
