Ромски поет е автор на стихотворение за Левски

Ромския поет Асен Мерков (1945-2001) е един от малцината, осмелили се да посветят стихотворение на Левски. Съдбата му отреди само 56 земни години – бедни и трудни, весели, пълни с отговорност и грижа за децата в училище, години на любов и житейски превратности, разказва за живота му Валя Минкова в очерк от сборника „Джелем, джелем”, издаден през 2001 г. в рамките на проект “Ромите в Европа” по програма “Сократ”, реализиран от дружество “Знание” – Плевен. Роден е на 8 март 1945 г. в малкото полско селце Брегаре. Израснал е в село Писарово, област Плевен. Завършва гимназия в Кюстендил. Следва педагогика в Софийския. Приет, но няма къде да живее. Случайно или не, в този момент го представят на ректора като поет. Стихотворението му за великия българин Левски помага да отвори сърцата на хората към себе си, към неподправената си първичност и емоционалност. Работи, за да се издържа. Пише стихове, получава награди.

Асен Мерков е циганин, но не знае цигански. Пише стиховете си на български.

Завръща се в родното си село. Става директор на училището. Последните шест години от живота си е педагогически съветник в СОУ “Христо Смирненски” – град Искър.

Като педагог и член на Общинската комисия за противообществени прояви, Мерков заявявал с удоволетворение “Няма наркомания, проституция, нарушения на закона сред нашите деца”. Обединявал около себе си хора с идеи за социално развитие и естническа толерантност. Създава сдружение “Регионален център за интеграция на малцинствените общности”.

Кога ли му е оставало време да пише стихове?…

Левски

Едно момченце ме попита вчера

дали наистина си жив.

Сега стоя под тъжните фенери,

от болка мълчалив.

Нощта ме щипе с февруарски вятър

и ръси сняг над теб и мен.

Разсъмва се. И мракът се разтапя.

Отново ще засвири ден.

Отново хората със свойта нежност

по своя път от радост ще вървят.