
Ромския поет Асен Мерков (1945-2001) е един от малцината, осмелили се да посветят стихотворение на Левски. Съдбата му отреди само 56 земни години – бедни и трудни, весели, пълни с отговорност и грижа за децата в училище, години на любов и житейски превратности, разказва за живота му Валя Минкова в очерк от сборника „Джелем, джелем”, издаден през 2001 г. в рамките на проект “Ромите в Европа” по програма “Сократ”, реализиран от дружество “Знание” – Плевен. Роден е на 8 март 1945 г. в малкото полско селце Брегаре. Израснал е в село Писарово, област Плевен. Завършва гимназия в Кюстендил. Следва педагогика в Софийския. Приет, но няма къде да живее. Случайно или не, в този момент го представят на ректора като поет. Стихотворението му за великия българин Левски помага да отвори сърцата на хората към себе си, към неподправената си първичност и емоционалност. Работи, за да се издържа. Пише стихове, получава награди.

Асен Мерков е циганин, но не знае цигански. Пише стиховете си на български.
Завръща се в родното си село. Става директор на училището. Последните шест години от живота си е педагогически съветник в СОУ “Христо Смирненски” – град Искър.
Като педагог и член на Общинската комисия за противообществени прояви, Мерков заявявал с удоволетворение “Няма наркомания, проституция, нарушения на закона сред нашите деца”. Обединявал около себе си хора с идеи за социално развитие и естническа толерантност. Създава сдружение “Регионален център за интеграция на малцинствените общности”.
Кога ли му е оставало време да пише стихове?…
Левски
Едно момченце ме попита вчера
дали наистина си жив.
Сега стоя под тъжните фенери,
от болка мълчалив.
Нощта ме щипе с февруарски вятър
и ръси сняг над теб и мен.
Разсъмва се. И мракът се разтапя.
Отново ще засвири ден.
Отново хората със свойта нежност
по своя път от радост ще вървят.
Но много ще са тия като мене,
които тук, при тебе, ще се спрат…
И гледам аз. И все така – спокойно
посрещаш и изпращаш ти,
на подвига отворил
безсмъртните врати…
Простете, ако някога заплача
за Дякона на българите аз –
България без Левски е сираче,
гнездо без птичи глас!
Асен Мерков









