Изворският манастир е една от духовните перли на Видинската епархия. Според сведения, дистигнали до днес, създаден е през 12-ти век от руския княз Извор Таворски. Според неясен надпис над престолния каменен стълб в олтара, създаден е по времето на Второто българско царство. Намира се на 2 км от едноименното село и на 9 от град Димово.
От години е предпочитано място за венчавки и кръщавки. Предпочитат го и за отдих сред красива природа. По статут е женски манастир, но от години се управялва от младия игумен архимандрит Василий.
Като повечето манастири, и Изворският е унищожен с нашествието на турците по тези земи. Възстановен е едва след 250 години. Църквата му е възстановена през 1923 година. От 1988 – 1989 година има и хотелска част, която днес е модернизирана.
Историята на манастира остава свързана с игуменката му майка Аполинария. Тази загадъчна личност е управлявала светата обител в продължение на повече от 20 години. Дошла е през 1930 година. Била румънска студентка по медицина, която шпионирала властта. Осъдена е за шпионската си дейност, но успели да я спасят като я изпратят в манастир. Никой не я е потърсил до края на живота и. Починала е и е погребана в манастирския двор. От снимката на надгробния камък гледа по-скоро актриса, отколкото монахиня. Много хора от района днес си спомнят, че като малки са ги водели при майка Аполинария, но не да им чете молитви за здраве, а да ги лекува.
Днес светата обител е едно спокойно райско кътче сред красива полска природа. Обновена е и църквата, и хотелската част. Трапезарията се използва за семейни веселби и срещи.
