Изабел Рюфо е началник на отдел „Устойчиво развитие“, община Рюел-Малмезон, Франция. Тя гостува на страната ни в рамките на форума „Екообщина“, на който Kmeta.bg е медиен партньор. Разговаряме с нея за методите на саниране в страната й и за билетчето в градския транспорт.
-Г-жо Рюфо, България реши да забрани частичното саниране с мотив, че то създава „кръпки на парче“ по фасадите на сградите и не изглежда естетично. Някои хора обаче са на мнение, че държавата не бива да им пречи сами да оправят апартаментите си, ако съседите не са съгласни да санират. Какво показва Вашият опит по този въпрос?
-Франция няма този проблем, защото при нас гражданите масово искат да санират. Осъзнават, че само по този начин могат да постигнат енергийна ефективност и да изолират апартаментите си качествено. Цената на електроенергията малко по малко се вдига, така че санирането е начин да намалим разходите в дългосрочен план.
Освен това французите искат да живеят удобно и добре, а ако жилището им не е изолирано, зимата им е студено. Освен това фасадата не би изглеждала красиво, ако кооперацията или къщата не са санирани. Само че освен тези фактори, трябва да имаме предвид и информационната кампания. Не можем да очакваме от хората да санират, ако не осъзнават ползите от това. Нужно е да ги подпомогнем не само с факти и цифри, но и с финансова помощ, когато се налага.
-Българите сме настроени да вършим работата си индивидуално, защото понякога сдружаването е дълъг и труден процес. Никой не иска нежеланието на съседите да спъва подобряването на енергийната фективност на собственото му жилище. Какъв е френският опит?
-При нас процесът също изисква много време и търпение. Когато имаме индивидуален дом, всичко е лесно, но при жилищните кооперации създаваме Съвет на собствениците и съсобствениците на апартаментите в сградата. С мнозинство този съвет решава дали тя да се обнови цялостно или не.
Ако повечето са съгласни да санират, се пристъпва към събиране на вноски за плащане. При нас няма финансиране от държавата, когато фирмата върши работа, собствениците дават парите. В моя град се санира усилено от 2001г. насам. Има идея организацията, която помага на собствениците да санират, да бъде постепенно заменена от професионална асоциация.
В момента експертите са на доброволни начала и невинаги имат задълбочени знания по техническата част на санирането. Като регламентираме професионалната квалификация на тези хора, ще подобрим и процеса по енергийно оздравяване.
Сдружението, което помага при санирането, се нарича THERMIE. То прави термични снимки на сградите, на които се вижда какво количество енергия се изразходва от тях. След това експертите показват фотосите на собствениците и ги анализират заедно с тях. В зависимост от консултациите, хората предприемат или не подготовка за санирането. Основното е съставянето на план за дейностите, който се прави от THERMIE.
-Кметствата ли дирижират процеса, както е в България?
-Не, при нас основното работещо тяло е т.нар. Платформа за саниране. Вярно е, че тя може да бъде създадена от няколко общини или от държавата. Платформата играе ролята на посредник между собствениците и строителни компании, например, помага на Съвета да се справи с документация, с търсене на финанси и експертиза.
-У нас се стремим основно към постигането на енергиен клас С. Както зам.-министър Николай Нанков коментира пред Kmeta.bg, той е оптимален баланс между цена и качество за българските условия на този етап. Към какъв клас е насочила амбицията си Франция?
-Ние също сме се насочили към клас С, но вече искаме да постигаме и по-високия клас – В. Колкото по-горен клас постигат сградите, толкова по-добро е качеството на живот за ползвателите. Това е съвсем естествено. Трябва обаче винаги да се вземат предвид нуждите на конкретното здание, състоянието му и да се направят внимателни и точни разчети, преди да се тръгва към дейностите по саниране. А и домакинствата имат различни желания, трябва да изберат онова, което е удобно и полезно за тях.
-Градският транспорт също е част от устойчивото развитие на общините. София води дебат за таксуването на пътуването в обществените превозни средства. Водят се полемики дали това трябва да става на час, на ден, на изминато разстояние… Какъв е Вашият съвет?
-И при нас, както и у вас, има абонаментни карти за цялата година на разсрочено плащане месец по месец. С тях може да се пътува из цялата градска мрежа, плюс метро. Плащаме съгласно дестинацията, няма значение дали сменяме автобуси, трамваи или каквото и да било. Важно е къде отиваме, в кои региони се движим. При нас цените за пътуване в градския транспорт не се определят от общината, а на регионално и държавно ниво. Не можем да променяме цената на ниво град или село.
