Ценни документи от Ватикана ще бъдат представени в изложба във Велико Търново. Фотографско-документалната експозицията „Папството и българите“ проследява отношенията между България и Светия престол още от времето на покръстването и св. княз Борис I Михаил, през унията по време на великия цар Калоян, чак до съвремието. Част от предоставените от Ватикана документи и регистри са част от секретния архив.
Изложбата е повод 370-годишнината от основаването на Католическата Никополска Епархия /1648-2018/, 330-годишнината от Чипровското въстание /1688-2018/ и 140-годишнината от Освобождението на България /1878-2018/. Тя представлява хронология на кореспонденцията между българските владетели и църковни предстоятели с Папството. Изследвани са още връзките с Ватикана по времето на цар Иван Асен II и цар Иван Александър, ролята на дубровнишките колонии в българските градове, дейността на католическите мисионери на целия Балкански полуостров и по нашите земи по време на Възраждането, на униатското движение по време на османското робство.
Експозицията проследява също дейността на апостолическия визитатор монсиньор Анджело Джузепе Ронкали /папа Йоан XXIII/, създал през 1931 г. Апостолическата делегация в България, просъществувала до 1948 г. Показана е и тежката съдба на католиците след Втората световна война до откриването на Апостолическата нунциатура в България през 1991 г. Не е пропуснато и посещението на папа Йоан Павел II (23-26 май 2002 г.), което остава най-знаковото събитие в съвременните отношения между България и Светия Престол.
Изложбата „Папството и българите – IX-XXI век“ ще бъде открита на 25 май от 18,30 ч. в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“, където ще остане подредена до 9 юни. Гостуването й във Велико Търново е осъществено със съдействието на Папския Комитет за исторически науки, Секретния архив на Ватикана и Ватиканската Апостолическа библиотека, Фондация „Свети Йоан XXIII“ – Бергамо, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, София. Голям е приносът също на Историческия музей – Чипровци, на проф. Красимир Станчев, проф. Кирил Гогов, акад. Васил Гюзелев и д-р Симеон Хинковски, проф. Казимир Попконстантинов и доц. Росина Костова, Анна Влаевска – Станчева, Тодор Ангелиев и Антонио Василев.
Снимка: pixabay.com
