Ако някое СРС засече в телефонен разговор израза „Убиването е в събота”, сигурно начаса ще има арести. Но във врачанското село Бърдарски геран, населено с банатски българи”, това е парола, която означава, че ще се коли прасето.
Местните знаят много анекдоти за „убиването” и се смеят с глас, когато успеят да хвърлят в смут някой непосветен. Навремето биели телеграми с трите сакрални думи на родата, пръсната из цяла България, защото „убиването” всъщност е празник за фамилиите. Случвало се е някоя бдителна пощаджийка да подскочи от стола и веднага да предупреди милицията за пъкления план. Имало е и акции за „предотвратяване на тежкото престъпление”, които са завършвали много весело на трапезата в някоя мирна банатска къща.
В наши дни никой не бие телеграми, но SMS-ите, които уточняват деня на „убийството” летят почти всеки ден от началото на декември та чак до навечерието на Коледа. С такъв сигнал Галина и Антон Чуканови привикали близките си за „убийство” на шопара Гьока, а „килърите” Катя и Евгени Велчеви, Дарина и Милчо Монови се отзовали в уречения ден и час. Според банатските обичаи за това „престъпление” наистина за нужни повече хора и всеки от тях си има определена роля в него. Защото всичко – клането, разфасоването, осоляването на сланината, пълненето на колбасите, консервирането на месото и топенето на свинската мас, непременно се върши за един ден.
Докато за клетия Гьока текат последните мигове живот, стопаните и гостите следват стъпка по стъпка „алгоритъма” на предците си. Всеки от мъжете знае как да подхване жертвата, а Антон забива ножа на определено място в дясната страна на врата. Смъртта на Гьока настъпва мигновено. Убит е хуманно. Такава е банатската традиция, която напълно съвпада с европейската директива. В този момент Галина е на поста си – държи под разреза паница, в която се събира кръвта. След това запушва раната с кулен, по банатски „мамуль”. После цялата дружина започва да изскубва четината от гърба на прасето, от което абсолютно нищо не се изхвърля. От нея стават първокласни четки. Тогава идва време на пърленето. Слагат шопара да легне върху царевични стъбла. Покриват го със слама и я палят. „Трябва да внимаваме да не обгори кожата”, предупреждава Антон. След пърленето измиват прасето с топла вода и го търкат с парче тухла. Уморително е. Мъжете вече са заслужили първата почивка – с греяна ракия. И отново запретват ръкави. Започват разфасовката от гърба. Разпарят го, за да се отдели сланината. Не режат корема, за да остане сланината цяла. После вадят филето, на което казват „рибцата”, заедно с гръбнака и главата. Отделят задните бутове. Изваждат и вътрешните части. Жените мият червата с оцет, лук и сол и ги стържат с нож. Това е тяхна работа, а разпарянето е мъжка. Закачват месото на дървена поставка с кука, викат й „касапница”. Използват наистина всичко от прасето, дори и пикочния мехур. Казват му „михире”. От него правят „киса за тутунь” – детски балон.
И без да се бавят, започват да консервират. Отделят месото за опушване. Осоляват го и го нареждат в каче, където престоява две седмици в „саламур”. След това то „се дига на коша” и се опушва. Сланината пък осоляват върху дъски. Разкриват, че я обръщат от време на време в продължение на две-три седмици, преди да я опушат.
После превръщат кухнята в истински колбасарски цех. Правят „кълбъси”, „манюшки”, „кървавици”, „баби”, които също се сушат и опушват. „Кълбъсата” се прави от кълцано със сатър месо. Подправя се със сол, черен, червен пипер и чесън. С помощта на шприц месото се набива в тънките черва. Пушенето на „кълбъси” трае 5-6 месеца. Ядат се както сурови, така и леко сварени или пържени. „Манюшките” се приготвят от варени дреболии – сърце, език, бъбреци, бял и черен дроб, нарязани на дребно. С тях се пълнят дебелите черва. За „кървавицата” съсирената кръв се прецежда, за да се отделят жилите, които се хвърлят. В кръвта се смесват само малки парчета варена сланина и се прибавят сол и майоран. С една голяма лъжица се сипва в дебелото черво. Хапва се варена. „Бабата” е част от стомаха на прасето, която се пълни с варени кожи и месо от главата. Сварява се и се пуши на „коша”.
Между всички задачи жените смогват да опекат мръвки, сладки и соленки, замесени с мас. А щом зимното слънце започне да залязва, идва ред и на дегустацията. Масата е отрупана с вкусни мезета, които най-добре се преглъщат с червено вино. Преди години във всяка къща са гледани и убивани по две, три, дори повече прасета и се е консервирало огромно количество меса. „Сега внимаваме за холестерола”, майтапят се банатските българи.
Още новини от Враца и региона вижте ТУК
