“От нас днес не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно в нея”.Това е извадка от реч на кмета на Панагюрище Никола Белишки по повод Априлското въстание, която тези дни отново доби популярност в социалните мрежи.
От политиците сме свикнали да очакваме кухи обещания, интригантски подмятания, думи на самохвалство. С емоционалното си обръщение към панагюрци Белишки се разграничава от обичайнито партийно фразьорство . Той прави нещо, от което образователните институции и църквата са абдикирали- внушава ни забравеното достойнство, че ние, лъгани, уморени, мизерстващи, сме една кръв с Апостолите на свободата.
Ние сме потомци на хора, които 5 века (!) са клани, насилвани, ограбвани, унижавани, на които не е позволявано да се молят в собствени храмове, да носят оръжие, чиито рожби са отнемани. Този народ обаче е съхранил вярата и езика си, продължил е да ражда деца, трудил се е робски, за да оцелее. Видял е саможертвата на най-добрите си синове и дъщери и е осъзнал, че трябва и да живее. Отхвърлил турското робство, преминава през непрекъснати изпитания, които се изпречват пред нас и днес.
За да ги преодоляваме, от нас днес се иска много по-малко, отколкото от предците ни. Те са загивали от куршума на врага, от издевателството на робовладеца, от изтощението на обезправения. Ние не умираме на бойните полета,можем свободно да се молим на собствения си език, да се образоваме, управлявани сме от свои- българи. Живеем ли обаче достойно?
Примиренчеството пред несправедливостта, угодничеството, мълчанието, покупко-продажбата на привилегии, родоотстъпничеството не отиват на потомци на Паисий, Левски, Ботев, баба Тонка, Захари Стоянов, Райна Княгиня. В речта си Белишки разкрива убеждението си, че гласът на народа може да бъде чут само ако е единен. “Съединението” около вярата, просветата, чувството за лично и колективно достойнство, правата на всеки гражданин, прави силата. Лъвът трябва да помни, че е лъв и да не се държи като заек.
Един кмет пролет не прави, но ако и други негови колеги, ако учители и свещеници, родители подемат риториката му и я подкрепят с дела, имаме шанс да се осъзнаем като Българи. В началото на новата година би било добре да помислим върху думите на Белишки, за да успеем в края й поне да се доближим до осъществяването на закодираното пожелание на градоначалника – да обитаваме България достойно.
