Легендарният Неврокоп
Уникални находки от древността, митове, сакрални места, красиви природни кътчета, уникални забележителности. Всичко това е вплетено в миналото, настоящето и бъдещето на община Гоце Делчев. Още преди векове градът, който до 1951 г. носи името „Неврокоп“, впечатлява с наследството си от античността и със съвременния си облик. В османските регистри турският пътешественик, поет и историк Евлия Челеби го описва като “бял и хубав”, с много ханове, училища, красиви къщи и чешми, църкви и джамии. В града имало над 590 дюкяна. Неврокоп се превръща в огнище на църковно-просветните и националноосвободителните борби на българите. През 1894 г. става седалище на Неврокопска епархия. Градът е присъединен към свободна България на 19 октомври 1912 г. Амбицията на общината днес е да върне блясъка на позабравените чудеса в района. И да се заговори не само в страната, но и по света за древните кули и крепости, за античните селища, за манастира, който е пазител на вярата, за села, кито пазят къщи на повече от два века. „Приоритет за нас е да развиваме културно-историческия туризъм. Затова подготвяме проекти, с които да направим тези уникални обекти не само известни, но и достъпни за гостите на нашата община”, твърди кметът Владимир Москов.
Стратегическо местоположение
Първата забележителност очаква търсачите на екстремни изживявания и исторически находки още на входа на общината откъм Банско. Късноантичната и средновековна крепост „Момина кула” е разположена в един от най-тесните и живописни участъци на река Места, в пролома Момина клисура, между източното подножие на Пирин и западното подножие на Дъбрашкия дял на Западните Родопи.
Проломът свързва Разложката котловина и Гоцеделчевската котловина, като започва при устието на пиринската Безбожка река и завършва при с. Господинци.
Момина кула е на 15 км. от Гоце Делчев и само на 1 км. от отклонението за с.Буково. Крепостта е малка, около 600 квадратни метра, но привлича погледите на преминаващите по международното шосе за Гърция. Размерите й разкриват, че функциите ѝ са били на наблюдателна и стражева кула с малък гарнизон, който е бдял над древния път по долината на Места, която се вие в подножието на крепостта. Има един-единствен възможен подход към входа на крепостта, изграден от умел средновековен архитект, има и естествената защита на голямата отвесна скала – така отбраната е възможна с минимум усилия.
Момина кула – построена от сестрата на Крали Марко
Все повече са нашенците и чужденците, които катерят планината, за да видят крепостта и да се потопят в миналото. Много от посетителите тръгват по стръмната пътека, примамени и от мита за млада и красива жена, застигната от тежка съдба. Във фолклорния епос историята присъства в множество вариации, а тук е свързана с възникването на топоса „Момина кула” край село Буково. Според легенда, кулата е построена от юначната сестра на Крали Марко. Тя била толкова силна, че носила камъните чак от връх Нисторица. Според друг древен сюжет, „Момина кула” е построена от сестрата на цар Иван Шишман – Кера Тамара, която успяла да избяга от султан Мурат Първи. Има и трети мит, който се носи от поколение на поколение сред местните хора. Някога турски бей решил да вземе българка за жена. Тя трябвало да смени и вярата си. Момата обаче отказала и побягнала нагоре към гората. Преди да я настигнат преследвачите, пратени от бея, момата се хвърлила от кулата в пропастта и загинала. Оттогава е името Момина кула. Връзката на тези легенди с реални исторически личности може да се използва като културен мост към средновековното и възрожденското наследство на региона. За целта обаче крепостта „Момина кула” трябва бъде социализирана и рекламирана.
Недалеч от кулата, в посока град Гоце Делчев, е село Господинци, чието старо име до 1934 г. е Циропол. Тук може да се видят красиви релефни форми. Сред най-известните забележителности са Цирива скала и пещерата Салъхова дупка. Каньонът в местността Караасанов мост, който се намира на някогашния пряк път към село Осиково, също е много красива местност. Над селото се извисява самотният връх Градището, на който е имало крепост от времето на Втората българска държава. Археолози са се натъкнали на находки на древно селище, което още не е проучено. Целта на общината е да се осигурят средства за археологически разкопки, тъй като е сигурно, че експертите ще открият ценни артефакти.
Самата крепост „Момина кула” е разположена между град Гоце Делчев и село Делчево, на островърхо възвишение, което от Север и Запад е ограничено от дълбоки дерета, а от Юг – от седловина, която го свързва с разклоненията на Пирин. Старото кале има неправилна форма с площ около 10 декара. Масивен зид минава по периферията на хълма. Южната стена е дебела над 1 метър и е запазена на височина до 6 метра. Съхранени са големи части от източната крепостна стена. От вътрешната страна на късноантичната и средновековна крепост са запазени внушителни части от помещение (вероятно крепостна кула). Открит е и некрополът, който се намира на върха на разположеното южно от крепостта възвишение. Източното подножие на възвишението „Момина кула” е заето от многобройните останки от подградието на крепостта. Фрагменти от стени се намират по изоставените ниви и овощни градини, както и по залесения източен склон на възвишението. Внушителните археологически останки, близостта им до град Гоце Делчев, наличието на удобни за ползване комуникации, са достатъчни предпоставки за проучването, консервацията и социализацията на късноантичната и средновековна крепост „Момина кула”. Развитието на археологическият обект ще даде големи възможности за обогатяването на съществуващите туристически маршрути.
Село Делчево пази традиционни родопски къщи, планират се и японски
От крепостта по немаркирана пътека, преминаваща по живописно каменно мостче над Делчевска река, може да се достигне до село Делчево. Част от селището е обявена за културно-исторически ансамбъл. То има своеобразен архитектурен облик, в който хармонично са съчетани амфитеатралното разположение на къщите и тесните, покрити с калдъръм улички. Голяма част от жилищните сгради са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори.
Селото примамва и очарова с неповторимата си архитектура. Вековните къщи омайват всеки, който ги зърне. Те са типични родопски възрожденски къщи. Старинните постройки са накацали на стръмния югоизточен склон на Пирин планина. На някои места строителите са използвали самата скала за направа на зид на приземния етаж. Местните хора се гордеят с бистрата и сладка вода, с чистия въздух, с гледките от птичи поглед над Гоцеделчевската котловина. Пейзажите са поразителни, а селото е кацнало като орел и бди над град Гоце Делчев. Много от къщите са с еркерно наддаване на втория етаж. 27 от къщите в Делчево са обявени за архитектурни паметници на културата. Църквата „Успение Богородично” е в центъра на населеното място. Строена е през 1838 г.
Районът около селището е подходящ за екскурзии и планинарство, за обучения и алтернативен туризъм, за разходки с велосипеди, мотори и коне до Попови ливади и Момина кула. По горските екопътеки има заслони с чешми и огнища, букова вода, живописни водопади и поляни с билки и гъби. Развиващият се селски и културен туризъм променя облика на селото в последните години. Обновени са площадът, кметството и старото училище, вече има и Туристически информационен център. Предстои откриването на още няколко хотела и механи. Селото разполага с над 150 места за настаняване в уникални къщи за гости – Панайотовата, Соломонтовата, Мангаловата, Четрафиловата, Янчевата, Златиновата, Стоевата, Карамановата, Пенковата. Новооткритият етнографски комплекс „Шапковатъ кръчмъ” на мегдана също предизвиква интерес сред гостите на населеното място. Да се вдигне екоселище с къщи, характерни за различни държави. Това е мечтата на жителите на село Делчево, което е сгушено в полите на Пирин планина. Тъй като има голям интерес на наши и чужди туристи към селото, местните хора вярват, че трябва да осигурят нови атракции за гостите си. „Смятаме да поканим скоро чужди посланици, които да видят мястото, което сме избрали за вдигането на екоселището. Целта ни е там да се построят къщи, които са типични за различни държави – японски, руски, китайски, американски. На практика ще изникне интернационално екоселище, а гостите ще почиват в къща по избор”, разкрива кметският наместник на Делчево Иван Панайотов. Той вярва, че ще се намери инвеститор, който да осъществи идеята. Ако това не се случи, има и друг вариант. Управникът вече е обсъдил идеята с община Гоце Делчев. Целта е да се изготви проект и да се кандидатства за европейски средства. Стратегията за развитие на селището включва и построяването на лифт от града до Делчево и до параклиса „Свети Костадин”. „Искаме и висящ мост над 400-метрова пропаст да свързва пътя с римската стражева кула край селото”, каза още Панайотов.Бъдещото екоселище ще е в местността Ливадите, която се намира на 40 минути път над Делчево. Площта е над 15 декара и има достатъчно място за вдигане на примерите за чуждестранни култури.
Женският манастир – обновяване и до днес
Северно от крепостта „Момина кула”, край пътя за село Делчево, се намира женският манастир „Света Богородица – Живоприемни източник”. Предполага се, че е построен върху основите на по-стар манастир. Открити са фрагменти от колони, бази и капители, стари гробове, аязмо, части от резбован мраморен фриз, върху който са изобразени кръстове и лозница, и други материали. Според плочата, поставена на входа на манастирската черква, възстановяването на обителта започнало на 1 март 1888 г. При подготвяне на терена и разчистване на руините от древната сграда, хората откриват малка икона.
Изградени са каменната ограда, чешма и кале, а през 1898 г. започва строителството на манастирската църква и на стаи за поклонници.
Храмът е осветен през месец юли 1901 г. като тогава зад него е имало килии за монасите. До 1912 г. приходите от имотите на манастира са давани за поддръжка на училищата в града. През 1949 г. пожар унищожава стаите за богомолците и монашеските килии.
От края на 90-те години на миналия век манастирът е девически. В същата година започва и основното му обновление и доизграждане, което все още не е завършено. Ремонтирани са сградите, облагородено е пространството около тях. Светата обител действа постоянно и е отворена за посетители, но вътре и забранено снимането. „Обновяват манастира със средства на Неврокопска митрополия и с дарения. Още по времето на покойния владика Натанаил, светла му памет, започнаха строителните дейности, които продължава наследникът му Серафим. Всеки може да влезе, да се помоли и да запали свещ за здраве и благоденствие. Ние пък се молим да възкресим уникалните обекти в нашата община и да ги превърнем в магнит за туристи от страната и чужбина”, планира градоначалникът на Гоце Делчев Владимир Москов.
Още снимки – в галерията на Владимир Симеонов.
