Сийка Суркова /39 г./ е новият кмет на родопското село Момчиловци. Кандидатурата й бе издигната от местна коалиция КРОС, участваща за пръв път във вота през 2015 г. На 9.11 т.г. тя официално встъпи в длъжност. Кметицата е родена на 12 февруари 1976 г. в Смолян и целият й живот, с изключение на студентските години, е минал в селото, станало известно с произвежданото в Шанхай /Китай/ кисело мляко с марка „Момчиловци”. До 7-ми клас Суркова учи в родното си село, след това завършва Природоматематическата гимназия в Смолян. От 1995 г. следва в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, където се дипломира като магистър логопед и журналист. Зад гърба си има 16 г. журналистически стаж в местни и национални електронни и печатни медии. Допреди три месеца беше кореспондент на в. „Преса”. Носител е на годишната награда на Община Смолян за 24 май 2015 г. Омъжена е, майка на две дъщери – на 15 и 11 г.
-Г-жо Суркова, на какво според Вас се дължи успехът Ви на местния вот, още повече, че коалиция КРОС, която Ви подкрепи, е нова формация?
-Зад успеха ми на местните избори стои трудът на много хора. Първоначално идеята бе за независима кандидатура, дори сформирахме инициативен комитет от млади и интелигентни хора от Момчиловци. После обаче каузата ни съвпадна с новата местна коалиция КРОС и ние се вляхме в нея. По време на предизборната кампания се уверих в това, което знаех от доста време – на голяма част от хората вече им писна от партии. Те търсят нови личности за управлението и в тях виждат промяната. В Момчиловци се случи прецедент – кандидатът на една изцяло нова формация спечели доверието на избирателите и бе предпочетен пред издигнатите от двете големи партии – ГЕРБ и БСП. Смея да твърдя, че във второто по големина село в община Смолян живеят будни, интелигентни и мислещи хора. На всички тях благодаря за доверието, ще направя всичко по силите си, за да го оправдая. КРОС също постигна голям успех – стана втора сила в Общинския съвет в Смолян със седем съветници.
-Защо решихте да смените журналистиката с политиката?
-Политика за мен е силно казано – един селски кмет не е политик. Той трябва да е грижовен стопанин на населеното място и водач на хората в него. Трябва да знае проблемите им и да търси начини за решаването им. Да милее за селото, което управлява. В голямата политика нещата са различни. Тук всички се познаваме, не можем да се лъжем и политиканстваме. За нас е важно Момчиловци да добие отиващия му облик на туристическо село, а младите хора да остават тук.
Що се отнася за професията ми, знаете, че бивш журналист и бивше ченге няма. Дори си мисля, че кмет журналист е една добра комбинация. За доказателство на думите ми ще посоча, че за пръв път Момчиловци ще има свой вестник. Не от ранга на централен ежедневник или местен вестник, но отразяващ случващото се в селото и разказващ живота на хората в него.
-Има ли нещо от работата Ви като репортер, което смятате, че ще Ви бъде полезно в длъжността Ви като градоначалник?
– Разбира се! На първо място са контактите, които създадох благодарение на работата си през последните 16 г. Въпреки факта, че вече не работя като журналист, познанствата с хора от всяка една област си остават. Освен това знам как работи местната власт, на коя врата да почукам при търсене на дадено решение. Смея да твърдя, че познавам и проблемите на хората. Години наред виждах прилагането на добри практики в различни региони, сега е време те да се случат в Момчиловци.
-Кои са основните проблеми на Момчиловци, с които ще се заемете веднага?
– Момчиловци е място, погалено от Бога. Дарени сме с уникална природа, но истинското богатство на селото ни са хората в него. Въпреки това обаче в тук не се работи за усвояване на европейски средства. Спешно има нужда от създаване на сдружение, което да реализира европроекти. Вече сформирахме и обществен съвет, който да бъде съветник и коректив на кмета. В него ще влязат хора с потенциал и идеи – ето за това богатство ви говоря, защото в Момчиловци те не са малко. Основен проблем тук са разбитите второстепенни улици. Надявам се при приемането на бюджета на Община Смолян да залегнат средства за ремонтирането им.
– Има ли неразработени ниши, от които селото може да спечели и на които до момента не е обръщано внимание?
– Момчиловци беше лидер в селския туризъм преди двайсетина години. Въпреки това обаче в тази насока има още много какво да се свърши. Смятаме да рекламираме селото с обща марка „Момчиловци”, която да наложим с постоянство. Ще ви издам една идея в зародиш – в региона се отглежда уникална слива, наречена от местните „маринка”. Тя не вирее никъде другаде у нас. Заради несравнимите й вкусови качества широко се използва в кулинарията – за конфитюри и нектари. Местният агроном Андрей Андреев е изследвал маринката и е разработил проект, на който можем да стъпим. От близо век момчиловчани посрещат най-скъпите си гости с маринкова ракия, която спокойно може да конкурира троянската сливова, например.
Знаете, че преди шест години селото ни се прочу с произвежданото в Шанхай кисело мляко с марка „Момчиловци”. Преди няколко месеца тук се проведе тридневен фестивал на киселото мляко – една добра инициатива, която се надяваме да стане традиция. Освен това обаче планираме през есента да вдигнем празник на картофа – традиционната култура на родопчани.
-Има ли вече разработени проекти или идеи за такива, с които смятате да привлечете инвеститори?
-Ако подобрим инфраструктурата на Момчиловци и наложим името на селото като предпочитана дестинация с повече атракции, мисля, че инвеститорите сами ще дойдат.
-Имате ли визия за съвместна работа с околни села?
– Около Момчиловци има доста по-малки села, с управата и жителите на които сме в прекрасни отношения. Вече сме обсъждали идеята за общи туристически маршрути между населените места в региона.
-Какви мерки ще предприемете в борбата с безработицата? Как ще задържите младите хора в селото, имайки предвид масовата миграция не само към Смолян, но и от областта към София или чужбина?
– Не очаквайте един селски кмет да реши национален проблем. Борбата с обезлюдяването на малките населени места трябва да бъде национална политика. В Момчиловци преди години работеше моден център „Елица”, за продукцията на който се редяха на опашка хора от цяла България. Сега цехът не работи, нито пък военния завод. С днешна дата тук предприемачи произвеждат чорапи и чорапогащи, има и един шивашки цех и гатери. Добре би било да заработи фабрика за преработка на плодове и зеленчуци, имаме такъв ресурс.
-Смятате ли, че големият брой партии, които участват в общинския съвет в Смолян– ГЕРБ, КРОС, БСП, ДПС, местни коалиции, ще представлява предизвикателство за работата Ви? Ако да, как ще е справите с това?
– Когато се работи за хората, партиите не би трябвало да има значение. Не виждам проблем едно добро предложение да бъде подкрепено от мнозинството в местния парламент, независимо от къде идва то. Както казах, КРОС има 7 съветници и се превърна в незаобиколим фактор в работата на общинския съвет. Както аз не деля хората от селото по партийна принадлежност, мисля, че не е редно и общинските съветници да го правят.
