Как се стигна до бума на чума по свинете у нас? Можеше ли да се предотврати епидемията и какви ще са щетите върху свиневъдния сектор у нас от заразата? KMETA. bg разговаря с д-р Полина Хаджистоева, председател на Асоциацията на свиневъдите в България.
– Как и защо се стигна до масовото избиване на свинете у нас заради чумата?
– Унищожаването на свинете в индустриалните комплекси се залага, за да се овладее това инфекциозно заболяване. Единственият начин е да се умъртвят всички животни, които са били контактни. За съжаление, бройката е огромна.
– Как се стигна до тук, имаше ли възможност да се предотвраяти епидемията или поне да се хване по-рано?
– Фактите вече са налице, дори да е имало такъв вариант. Първото огнище на африканска чума у нас бе регистрирано миналото лято. Това бе сигнална лампа, че заболяването е тук и трябва да го имаме предвид. Да се вземат сериозни мерки, за да се справим с него. За съжаление, може би се позабавихме. Мерките явно не са били категорични, щом година по-късно вече регистрираме 130 хиляди болни животни в индустриалните ферми, да не говорим за свинете, които се налага да се унищожат превантивно в личните стопанства. Нещо явно сме пропуснали.
– Нужно ли е според вас да се избиват и здравите свине?
– Такава е препоръката на всички европейски институции – за да овладеем заболяването има конкретни мерки. Трябва да се направи буфер от 20-километров радиус от заразените ферми, за да не се разпространява инфекцията. Тези мерки обаче са временни, докато се ограничи разпространението на заболяването.
– Как биват умъртвявани свинете?
– Нямам представа, не съм била на място. По хуманен начин единият вариант е с ток, а другият – с някакъв газ. Не съм запозната и дано не разбирам от първо лице.
– Ще удари ли трайно чумата по свинете свиневъдния сектор у нас?
– Това е най-тежкото икономическо заболяване по животните у нас за последните 50 г. През последните 5-6 години имаме ръст при отглеждането на животни в промишлени ферми. За съжаление, вече 4 промишлени свинекомплекса са заразени, има съмнения за още два – дотук са 100 хиляди заразени животни и има съмнения за още 30 хиляди. Колкото по-голямо е разпространението на вируса в околната среда и има наоколо възприемчиви животни, то рискът от проникване на инфекцията по всякакви пътища расте. Опитваме се да ограничим до минимум разпространението на заразата, но констатациите са, че някъде има пробив и не можем да си обясним как при всички мерки за биосигурност, които се изпълняват, вирусът успява да стигне до индустриалните ферми.
Ситуацията е извън контрол. Не можем да работим нормално, ако успеем да опазим фермите си, ще намалим стадата до критичен минимум, ще трябва да освободим хора. В такава епидимична обстановка съществуването е рисково. Напреженеито е огромно. Стресът е и за работещите, и за държавния орган, който се опитва да се справи, но ситуацията е извън контрол. Нещата са в напреднал етап, епидемия на такова заболяване трудно се овладява. Финансовите загуби ще се установяват тепърва.
– Какви са адекватните мерки оттук нататък?
– Има заповед на земеделския министър Десислава Танева с различен срок най-късно до 2 август т. г. в различните общини да бъдат изколени свинете около промишлените комплекси, докато има време. Неприятно е, но това е възможно най-правилният вариант – да се заколят прасетата в личните дворове и да има обстрел по популацията на дивите свине в радиус от 20 км около промишлените комплекси.
– Ще бъдат ли компенсирани стопаните за загубата на животните им?
– Има процедура, ако стопанинът е регистрирал прасето и всичко е минало по ред, той може да кандидатства за обезщетение.
– Какъв е размерът на обезщетението?
– Не знам, никъде не съм срещала конкретна цифра, предполагам, че още се обсъжда. Но по закон всички регистрирани животни подлежат на някаква компенсация. Ако стопаните са спазили протокол и прасетат са били регистрирани, те ще получат обезщетение.
