Слава Иванова, настоящ директор на Националната галерия, e магистър по история на изкуството във ВИИИ „Н. Павлович”. Специализирала е мениджмънт на музеи и галерии в City University, Лондон. От 1996 г. е главен уредник на отдел „Съвременно българско изкуство” в НХГ, а от 2009 г. до 2013 г. е директор на галерията. Под нейно ръководство са уредени изложби на художници като Владимир Димитров-Майстора, Никола Танев, Захари Зограф, Георги Баев. Гостуват изложби от Франция, Великобритания, Япония, Корея, Унгария, Турция. През 2013 г. е наградена с орден за изкуство и литература на Министерството на културата и комуникациите на Франция.
– В самото начало вие бяхте по-скоро скептична към сливането на Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Какво всъщност доведе то това решение? Каква беше основната му цел?
– Дискусията “за” или “против” сливането на НХГ и НГЧИ вече не стои на дневен ред. Институцията е една и се нарича Национална галерия. Сега най-важният въпрос, който трябва да бъде решаван, е на какви принципи се изгражда най-големият и с най-богата колекция музей на визуалните изкуства у нас, каква ще бъде неговата културна политика, как ще се развива. Пред Националната галерия се разкриват нови и много по-големи възможности и предизвикателства за отстояване на собствено присъствие и интеграция в световната музейна мрежа. В това виждам и смисъла на обединението. Особено важни са два проблема. Първият е да се опазва, обогатява и представя на най-широк кръг публика националната колекция, кои периоди, географски ареали, автори и произведения на българското и чуждестранното изкуство ще бъдат застъпени в бъдеще в нея. Вторият е свързан с разкриването на нови възможности за професионално израстване и повишаване квалификацията на специалистите, които работят в галерията.
– Макар и да е твърде рано за равносметка, как преценявате резултатите до момента?
– Нашият екип вече издържа успешно едно от най-тежките си изпитания. Само за 4 месеца бе подготвена най-мащабната досега представителна експозиция от над 2 000 произведения. Новата институция се справи с тази сериозна и отговорна задача и това е залог, че има потенциала чрез опит, познания и способности да решава проблемите, които предстоят.
– Как гледате на определението „Българският Лувър”? Популистко ли е то?
– „Български Лувър“ няма, има Национална галерия. За мен наименованието „Национална галерия“ е най-точното и то отговаря най-адекватно на профила на институцията, която наследява историята, традициите и колекциите (над 42 000 произведения) на двата най-големи художествени музея в България – Националния музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Включва музейните пространства в „Квадрат 500” на ул. „19-ти февруари” № 1, филиала за временни изложби, разположен в бившия Княжеския дворец, Музея на християнското изкуство в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”, Софийски Арсенал – музей за съвременно изкуство, Музея на социалистическото изкуство. Националната галерия притежава и къщи-музеи на големи имена в изкуството ни – Вера Недкова, Никола Танев, Александър Божинов, Иван Лазаров.
– Каква е основната функция на музея – колекционерска или да популяризира изкуството сред хората?
– Съгласно действащата нормативна уредба основни функции на галерията са издирването, събирането, проучването и документирането на произведенията на българското и чуждестранното изкуство, както и представянето на националната колекция. Съвременният музей е динамичнa структура, която задължително развива и други функции, които го правят отворен към публиката и максимално приближават колекцията към нея.
– Може ли изкуството да бъде по-близо до хората днес, да се превърне в част от ежедневието им? Защо се смята за нещо толкова елитарно и отдалечено от истинския живот? Каква е преградата, която стои между него и повечето българи – финансова, културна, социална или друга?
– Чрез разнообразни образователни програми и интерактивни компоненти в експозициите, чрез максимално атрактивното, информационно, естетически и емоционално наситеното представяне на произведенията, изкуството може да стане по-близко и достъпно за зрителя, а галерията да се превърне в действена културна платформа – притегателен център за български и чуждестранни художествени музеи и творци, място за среща на различни художествени стилове, епохи и видове изкуства. Отделните публики могат да открият в нея онези културни и образователни програми, които да ги приобщят и превърнат в нейни редовни посетители, в нейни приятели и почитатели. Това е нашият начин да направим изкуството част от истинския живот.
– Каква е ролята на медиите във всичко това? Има ли качествено отразяване от тяхна страна и не са ли всички културни рубрики неглижирани и сякаш „между другото”?
– Ролята на медиите в този процес е много важна и отговорността им е голяма. За съжаление, приоритет имат други сфери на обществения живот, а рубриките, посветени на изкуството стават все по-малко.
– Каква е вашата най-голяма мечта или лична кауза като директор на „Квадрат 500”?
– Като директор на Националната галерия моя отговорност е да работя за нейната кауза, за издигането на нейния престиж, за утвърждаването на ролята й на водещ национален културен и научен институт в областта на визуалните изкуства, за развитието на международните й контакти и културното сътрудничество .
– Има ли надежда за младите в изкуството? Визирам не само творци, но и културолози, изкуствоведи и експерти в различните сфери?
– Надежда за младите в изкуството има, но за да бъде тя реална трябва да се създадат условия не само да ги привлечем, но и да ги задържим на работа в музеите. И в момента в галерията работят млади специалисти, за които професионалната реализация е изключително важна. Те носят нови знания и умения, нов начин на мислене, а това е много важно за развитието на институцията.
– Какви изложби и събития да очакваме в близките месеци?
– Голямата новина е изложбата на Пикасо, която ще бъде открита на 29 октомври в Двореца. Тя е проект, който реализираме в партньорство с Посолството на Кралство Испания, Фондация „Пикасо“ и Къща-музей „Пикасо“ в Малага Изложбата “Пикасо. Непрестанното търсене“ ще бъде най-значимата гостуваща музейна колекция в културния ни календар. Предстоят и изложби на наскоро напусналия ни голям български художник акад. Румен Скорчев, на проф. Греди Асса, на Кольо Карамфилов. Тази година отбелязваме 50-годишнината от откриването на филиала ни за християнско изкуство в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“. По повод юбилея ще покажем за първи път пред публика колекция коптско изкуство, притежание на галерията. В Софийски Арсенал – музей за съвременно изкуство и в Музея на социалистическото изкуство също предстоят нови изложби.
Снимки: Стоян Йотов /kmeta.bg/
