Тихомир Димитров е астрофизик и космически визионер. Той е основател на "Космическа Академия" за деца в България. Завършил е информатика в университета в Индианаполис, а след това космическа програма към NASA и магистратура по "Астрономия" в Софийския университет. 10 години работи като графичен дизайнер на компютърни герои в световно известна компания.
– Г-н Димитров, как си представяте космическото бъдеще?
– Със сигурност в близко бъдеще хора ще посетят отново Луната и то за дълго време, а малко по-късно ще посетим за пръв път и Марс. Това ще бъде първата планета, посетена от човек. Мисля, че в близко бъдеще (след около 20-тина години) ще пътуват доста повече хора в Космоса, отколкото в момента, поради отварянето на частния космически сектор.
Най-вероятно в близко бъдеще ще започнат планове за построяването на космически хотели.
– Колко скоро ще пътуваме за удоволствие до Луната?
– Към началото на 2030-те смятам, че ще започнат планове за редовни туристически полети до Луната. В началото хората ще са по-малко, но с течение на времето все повече хора ще добият увереност да видят Земята "отгоре". НАСА – американската космическа агенция, смята да изпрати отново хора до Луната през 2024 г. в рамките на програмата Артемида (сестрата на Аполо).
Може би до края на 2020-те вече поне още 10-20 астронавти ще са посетили лунната повърхност.
Смятам, че през 2030-те години ще започнат по-редовни туристически полети до интересни места на повърхността на Луната – примерно мястото където са кацнали Нийл Армстронг и Бъз Олдрин с техния лунен модел "Орел" преди повече от 50 години.
– Ще стане ли пътуването с ракети като това днес със самолети?
– Не мога да кажа със сигурност под каква форма и кога ще се случи нещо подобно, но SpaceX имат такива планове, а именно да използват космическия кораб Starship (Звезден кораб), който в момента разработват освен за полети до Марс, и за бързи транспорти между отдалечени точки на Земята. Ако това стане реалност, хора ще могат да пътуват за под 1 час между всеки 2 точки на Земята. Това със сигурност ще замени поне част от самолетните полети, но като цяло мисля, че полетите със самолети ще си останат незаменима част от нашето ежедневие още дълги години.
– Какви изводи могат да се извадят, след като НАСА и SpaceX изстреляха успешно миналата година ракетата Falcon 9, носеща пасажерската капсула Dragon с двама астронавти на борда?
– Това беше първото изстрелване на хора на борда на капсула, създадена от частна космическа компания. Това е стартът на новите "космически таксита", от които ще се възползват все по-голям брой хора, за да пътуват до Космоса. Частните космически компании заемат все по-осезаемо място в аерокосмическата индустрия, тъй като са много по-гъвкави от големите космически агенции. Те са движени от желанието за печалби, което винаги е добър "мотиватор".
– Ако пренаселим Земята един ден, може ли Марс да ни приюти?
– Марс е много негостоприемно място за живот! Средната температура на повърхността му е -65 градуса по Целзий, има радиация, която е смъртоносна за човека, ако бъде изложен за по-дълъг период от време на нея, няма почти никаква атмосфера и е много по-тъмно отколкото на Земята. Въпреки това, Марс е един много интригуващ свят, който преди около 3,5 милиарда години е бил много подобен на Земята. Марс е имал дебела атмосфера и течна вода на повърхността, която е създавал условия за поддържане на живот. Все още не знаем, обаче, дали Марс е бил обитаем от някакви микроорганизми по онова време, затова хора трябва да отидат и да изследват систематично и последователно Червената планета. Само така ще можем да дадем отговори на тези въпроси.
С течение на времето, мисля, че през следващите десетилетия все повече хора ще поемат на пътуване към Марс, но не мисля, че Марс може да замести по какъвто и да е начин Земята в близко бъдеще.
Ще трябва да се справяме с проблемите си на нашата си планета!
– Какво работят астронавтите, докато са на борда на космическите станции? И как се подготвят физически и психически преди и след мисия?
– Много интересен въпрос, по който може да се напише цяла книга. Астронавтите са държавни служители, които работят на заплата за космически агенции като НАСА и ЕКА. Те извършват научни експерименти на борда на МКС. Тези експерименти са от най-различно естество, но накратко някои от експериментите са върху самите тях, за да разберем по-добре негативните ефекти от безтегловността върху човешкото тяло. Други експерименти са върху най-различни материали, медикаменти и инструменти.
Подготовката на един астронавт за космическа мисия започва, ако трябва да гледаме по-общо, от дете. Има набор от качества, които човек трябва да притежава, за да стане астронавт и ние в "Космическа академия за деца" разказваме на нашите възпитаници какви са тези качества. Едно от тях, примерно, е всеки ден човек да дава 110% от себе си. Това би ги приближило една важна стъпка по-близо до мечтаната кариера на космонавт. След като един човек бъде приет за кандидат астронавт от космическа агенция, могат да минат години преди да започне подготовката си за истински полет до Космоса.
– Имате космическа академия за деца. На какво ги учите и какво ви питат най-често?
– Децата, които посещават Space Academy, са много любопитни и задават най-различни въпроси, свързани с Космоса. Някои от тези въпроси са на пръв поглед простички, но отговорите далеч не са тривиални. Примерно, защо небето е синьо? Защо е създадена Вселената? Какво има след края на Вселената? Какво ще стане, ако се озовем без скафандър в открития Космос?
Space Academy разполага за момента с няколко космически програми, които имат за цел да дадат общи и задълбочени познания по космически науки – астрономия и космическо инженерство. Стремим се да дадем ясни и задълбочени знания на децата за Космоса, като едновременно с това ги ентусиазираме и искаме да им вдъхнем увереност, че могат да достигнат висини в космическата сфера, стига да положат нужните усилия! Откъде знаем, че може? Самите ние, част от екипа на Space Academy сме професионалисти в сферата на астрономията и космическото инженерство и знаем какво е нужно и колко е трудно. Имаме увереност, че някое/и от нашите възпитаници един ден в не толкова далечното бъдеще ще станат следващите български космонавти!
В момента използваме пандемията, за да разработим нови програми по ракетомоделизъм и подготвяме нови изненади за децата, когато ще имаме възможност да провеждаме отново занятия на живо с тях.
– Какви са шансовете за още един български космонавт?
– Както вече споменахме, уверени сме, че въпреки многото изисквания към един човек, за да стане астронавт, някое от българските деца, които не престават да мечтаят, но и да се трудят неуморно ежедневно към тази цел, може би след 10-15 години ще бъде следващия български астронавт. Всъщност, таим тайничко надежди, че ще имаме повече от един такъв космонавт.
– В този ред на мисли, за какво мечтаете лично вие?
– Аз лично правя точно това, което говоря и на децата, които седят срещу мен по време на занятията, а именно – правя всичко възможно ежедневно, за да напредна в познанията си и опита си в космическата индустрия. В момента следвам магистратура в Техническия университет в Делфт, Холандия, третото най-добро училище по авио-космическо инженерство в света, уча много математика и физика, изучавам ракетни двигатели от близо, движение на космически апарати в пространството, устройство и материали, от които са изградени ракетите и още много други.
Скоро смятам да изкарам и курсове за пилот, както и водолазни курсове. След около година ми предстои и защита на дипломна работа, която смятам да изследва нови начини за прецизно приземяване на космически кораби на Марс. Също така имам желание да посетя мои колеги от Международния космически университет, който съм завършил през 2015 г., които подготвят най-различни по формат аналогови симулации на космически мисии в различни краища на света.
Това лято смятам да изкарам и курсове за водолаз! Преди няколко години перспективите да работя за Европейската космическа агенция или НАСА (а защо не и SpaceX или JPL (Лабораторията за реактивно задвижване в Калифорния, САЩ) ми се струваха по-скоро нереални, но с всеки изминат ден, трупайки опит, ми се струват все по-осъществими. Тая и аз надежда, че един ден след около 10-15 години, мога и аз да полетя в Космоса. При всички случаи, обаче, имам сериозни планове за осъществяване на едно пълноценно космическо обучение на български деца в бъдеще. Тоест, това, което преподаваме на децата го говорим от опит, а не само от книжките!