Най-старата военна болница в България – ВМА-Пловдив, днес празнува 130-годишен юбилей. Създадена е със заповед на Министъра на войната полк. Сава Муткуров от 25 февруари 1889 г. Ролята й през Балканската, Междусъюзническата и Отечествената война е ключова, а „златният й век” е през 80-те години, когато е най-модерната и търсена болница, през която минават над 120 000 пациенти и се правят повече от 800 операции годишно.
Къде е ВМА-Пловдив днес? Кои традиции пази 130 години и с какви амбиции гледа напред? Отговаря началникът й полк. д-р Ангел Пеев, който е начело на болницата вече 7 години.
– Полк. Пеев, какво показва равносметката навръх юбилея на ВМА-Пловдив? Как Ви оценяват пациентите – има спад или прираст?
– В момента болницата обслужва около 10 000 души военнослужещи и цивилни служители от системата на Министерство на отбраната и армията. Това е около 30% от Въоръжените сили на България.
Все по-търсени са и специалистите в извънболничната помощ. В кабинетите на ВМА работят известни пловдивски лекари – пулмолози, ендокринолози, кардиолози, хирурзи. Смело мога да заявя, че спад при прегледите на пациентите, преминали през поликлиниката, няма. Напротив, въпреки изобилието от лечебни заведения в града, за последните 3 г. се наблюдава стабилно ниво от около 27 000 прегледа годишно. И през тази година профилактичните прегледи са приоритет в работата ни – защото превенцията е най-доброто лечение.
– С какво е най-силна болницата днес?
– С това, че зад нея стои цялата мощ на Военномедицинска академия-София. Дори и тук да не можем да решим даден здравословен проблем, имаме базата, подкрепата и възможността да приведем пациента в Академията, където това ще стане.
– Какво ново предстои за ВМА-Пловдив през 2019 г.?
– През 2019 г. очакваме доставка на нов стерилизатор, закупуването и монтиране на нов рентгенов апарат от висок клас с изключителни възможности. Подали сме заявка и за основен ремонт на клиниката по Хирургия, ОАИЛ и операционните на Очно и Ушно отделение.
– Обновлението в болницата тече още от 2018 г., нали?
– Да, откриването на модерния 16-срезов скенер съвпадна със 129-ия рожден ден на ВМА-Пловдив – един от най- щастливите ми моменти като началник! През същата година получихме нов ехограф, ендоскопска и лапароскопска апаратура последно поколение.
Това беше празник за всички в болницата, защото се случи „чудо”. През последните 12 години не бяхме получавали толкова нова апаратура и то – на такова ниво. Няма как да не изкажа благодарността си към новия началник на ВМА бригаден генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS. Без неговата концепция за развитие на периферните военни болници, това нямаше да се случи.
– При това изобилие от болници обаче – как пациентите да се ориентират коя е истински добра?
– По това, че толкова много години сме една от водещите в града! (смее се). Лъскавата сграда, бляскавата болнична стая не лекуват. Лекуват медиците, работещи с душа и сърце. Лекуват отношението, професионализма, грижите и усмихнатите лица.
– Лекарската професия обаче е тежка – стигат ли Ви винаги силите за онази усмивка, която лекува?
– Медицината е призвание. И аз до момента за миг дори не съм съжалил за избора си да й се посветя. Реших го още в гимназията – калеко ми беше много известен гинеколог в Ловеч. Исках да бъда като него – знаещ, можещ и уважаван човек.
– А защо избрахте отговорността да сложите пагон?
– Никога не съм мислел, че мога да стана военен лекар. Не сме имали в рода си хора „под пагон”. След като завърших Медицинския университет в Пловдив 4 г. бях лекар в Садово. Имах много контакти с военнослужещи и семействата им. И така, през 1993 г., ми предложиха да стана военен лекар в авиобаза Чешнегирово. Без да се замислям. приех – винаги ме е привличала авиацията. Година по-късно бях офицер.
– Подобно на пагона и дълга към пациентите, директорският пост също е голяма отговорност. Какво ви дадоха и какво – отнеха, годините начело на ВМА-Пловдив?
– Аз така съм устроен – винаги искам да помогна. С поемането на поста си дадох ясна сметка, че се захващам с трудна и много отговорна задача. За да си ефективен и успешен ръководител трябва да можеш да вдъхновяваш, да бъдеш съпричастен, да насърчаваш хората да постигат резултати. Рискуваш и да бъдеш изолиран, отхвърлен и неразбран – не само от колегите си, а дори от семейството. Минал съм през всичко през тези 7 години.
Но, наред с изпитания, в личен план ми се случиха и едни от най-хубавите моменти в живота – ожених сина си, роди ми се прекрасна внучка, това ме прави безкрайно щастлив! Чувствам се богат човек, защото имам семейство, приятели и колеги, на които мога да разчитам винаги. Това ми стига.
И съм убеден, че успехите на болницата идват заради усилията на целия екип. Затова искам да благодаря, с ръка на сърце, на всеки служител, минал през ВМА-Пловдив – за професионализма, ангажираността и личния избор да работи тук. Щом си бил част от Военна болница, магията те преследва завинаги. Честит празник, колеги! Пожелавам ви да се поздравите с още по-големи успехи на следващия рожден ден!